Поправка в Закона за досиетата, внесена от депутати от БСП и „Атака”, предвижда досиетата от Държавна сигурност на високопоставени разузнавачи и ръководители в служба „Военна информация" да бъдат скрити, съобщава Нова телевизия.
Новият текст предвижда да не се оповестява агентурното минали на лица, които от 1991 г. насам са заемали ръководни длъжности в цивилното и военното разузнаване.
Законовият чадър над висшите разузнавачи бе отменен в края на миналата година. Тогава по предложение на Синята коалиция мнозинството на ГЕРБ премахна параграф 12, който пазеше агентурното им минало от разкриване в комисията по досиетата. Сега социалистите искат да възстановят изключението.
„От една страна разкриването на тези служители може да застраши техният живот и здраве. От друга страна то представлява заплаха за националната сигурност на република България", заяви Младен Червеняков от БСП.
Опозицията смята, че тези аргументи са несъстоятелни, защото и сега законът позволява при доказана опасност да не се разкрива досието на даден разузнавач.
„20 години след промените не би трябвало по върховете на службите ни да има хора, които са обучавани в КГБ. Проблемът е, че трябва да се прикрият едни партийни другари, които през годините са били на такива постове и са се занимавали не точно с разузнаване, а с други неща", категоричен бе представителят на ГЕРБ Красимир Ципов.
През март тази година комисията по досиетата разкри първата група висши разузнавачи. Сред тях бе сегашният директор на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров. Военното и цивилното разузнаване все още не са предали изцяло архивите си в Комисията по досиетата.
Връщането на Параграф 12 от Закона за досиетата, който бе отменен от предишното НС, е стъпка назад, заяви пред БНР Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация". По думите му мотивът на БСП и "Атака", че връщането е с цел защита на действащи сътрудници на българските служби в чужбина е несъстоятелен.
"Никаква подобна цел не се преследва с връщането на Параграф 12. Той се отнася единствено до началници на отдели, сектори и секции. За никакви хора и сътрудници в чужбина не се отнася този текст, следователно ще се престане да се защитават, нито ще бъдат излагани на някакъв риск и опасност, нито ще пострада националната сигурност", коментира той.
Ако президентът наложи вето на връщането на параграфа, както вече обяви, вероятно ветото ще бъде преодоляно, смята Кашъмов.
„Най-вероятно ще трябва да бъде обсъждан доводът за липса на пропорционалност между мотивите и това, което в действителност се приема с тази разпоредба, защото КС ясно заяви през 2012 г., че темата за откриването на документите на бившата ДС и на тази информация е тема, свързана с конституционното право на достъп до информация, и това право надделява над защитата на личната сфера, например, на хората, които попадат в приложното поле на закона", допълни той.
