Премиерът Бойко Борисов внесе в НС оставката на ръководеното от него правителство.
В писмото си до народните представители премиерът заявява, че Министерският съвет ще продължи да изпълнява функциите си до избирането на ново правителство и ще осигури приемственост в управлението на страната.
Как се стигна дотук
На практика оставката на кабинета стана факт заради следните думи на Бойко Борисов, изречени при официалното издигане на Цецка Цачева за кандидат за президент от ГЕРБ: "На първия тур се състезават партиите. На втория се иска подкрепа - взема се, търси се, правят се или се залагат какви ли не коалиции. Ние трябва да сме първи на първия тур. Ако не сме, аз няма да ставам маймуна като Станишев, да седя после още и да викам "Ами тези избори не бяха за парламента."
Веднага след загубата на първи тур Борисов обаче се измъкна с думите, че е имал предвид, че дава оставка, ако партията ГЕРБ загуби изборите. Коя партия е по-напред от ГЕРБ, попита той, визирайки, че Румен Радев и Илияна Йотова бяха издигнати от Инициативен комитет. Премиерът обаче бързо се върна в руслото за оставка – на няколко пъти през следващите дни той посочи, че загуба на балотажа ще значи ГЕРБ да се оттегли от властта.
Седмицата между 6 и 13 ноември на практика се превърна в най-активната в кампанията на Цецка Цачева, но явно твърде късно и твърде малко. За историята остават реплики на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който според проучване на Института за социална интеграция всъщност все едно е бил на мястото на Цачева. Борисов на практика се предаде относно Цачева със следните думи: "За първи път и аз не се поддадох на популизма и търсех най-подходящия и знаещия човек за президентската институция, а не най-харизматичния". Той все пак опита да я подкрепи, но реплики като "Цачева е доста по-симпатична от много от лидерите и премиерите в Европа, без да искам да обиждам някого" явно не помогнаха.
В деня на балотажа Борисов беше категоричен: "Нали не си представяте, че от утре излизам и казвам размислих. ГЕРБ няма да участва по никакъв начин във властта, ако загуби днес. По никакъв начин. Пожелавам им приятна игра на агнешките главички".
Интересен факт е, че според Първан Симеонов, едно от лицата на "Галъп", 46,8% от българите не искат да има предсрочни избори, докато около 36,7% са съгласни да има такива. Симеонов съобщи тези данни пред Нова телевизия. Според данните, ако сега има предсрочни парламентарни избори, 31% от хората биха подкрепили ГЕРБ, 28,9% ще са за БСП, 6,8% ще отидат при "Патриотичния фронт", 6,2% събира опцията "Не подкрепям никого", а за ДПС ще гласуват 5,8%. Реформаторският блок е на границата - 3,8%.
Какво следва
Процедурата по оставка на правителството е подробно разписана в член 99 от Конституцията. За да падне официално правителството, премиерът трябва да депозира оставката му пред Народното събрание. След това парламентът я гласува, като за приемането ѝ е необходимо обикновено мнозинство в пленарна зала, т.е. 121 депутати. Сборът от народните представители на ГЕРБ и БСП прави 122 (84+38), а премиерът Бойко Борисов вече обяви, че е абсурдно депутатите му да не му приемат оставката след спекулации, че може евентуално актът да се превърне във вот на доверие и така, макар и с подадена оставка, Борисов да остане на поста си.
След като Народното събрание гласува и приеме оставката, президентът трябва да възложи сформирането на нов кабинет на най-голямата парламентарно представена партия. В случая това е ГЕРБ. Ако в срок от максимум 7 дни мандатът не бъде реализиран т.е. ГЕРБ не направи ново правителство, шанс ще има БСП като втората най-голяма парламентарна партия - също за максимум 7 дни. Ако и червените не могат да направят правителство, президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от "следващите парламентарни групи" т.е. държавният глава може да избере някоя от останалите партии, а не непременно третата.
В случай че парламентарните политически сили не успеят да излъчат кабинет, държавният глава трябва да разпусне парламента, да назначи служебно правителство и да насрочи парламентарни избори. Функцията на служебното правителство е да подготви предсрочните парламентарни избори.
Има обаче една подробност – според чл. 99, ал. 7 от Конституцията "президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство". Мандатът на сегашния държавен глава Росен Плевнелиев изтича на 22 януари, 2017 година т.е. вече остават по-малко от три месеца до края на престоя на Плевнелиев на „Дондуков” 2. При това положение обаче парламентът продължава да работи поне до 22 януари.
