"Никой никога не е мислил и не мисли техните доходи (бел. ред. - на Светия синод), които получават от дарения, от продажба на свещи и т.н. някой да им ги взема, събира, проверява и т.н. Това, което държавата дава – целево, по еврофондове или директно от бюджета, разбира се, че ние ще му държим контрол и те (бел. ред. - Светия синод) нямат по никакъв начин против това". Това заяви премиерът Бойко Борисов след специалната си среща с представителите на Светия Синод във връзка с готвените промени в Закона за вероизповеданията.
Борисов уточни, че говорено и относно анонимните дарения – каква информация да дава Църквата за тях. По думите на премиера, говорено било и относно размера на държавната субсидия – с праг до 15 млн. лева. Още в началото на май, при внасянето на промените, които са дело на лидерите на ГЕРБ, БСП и ДПС в парламента (Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ), стана ясно, че държавна субсидия ще получават само вероизповедания, към които се определя поне 1% от населението (в случая с България това са само православното християнство и исляма), както и че за всяко самоопределило се лице като принадлежащо към съответното вероизповедания държавата ще дава на съответната религиозна институция по 10 лева, но общо не повече от 15 млн. лева.
Митрополит Антоний пък подчерта, че говорили с министър-председателя новият закон "да бъде в услуга на Българската православна църква и на всички вероизповедания". Щяла да бъде изготвена и експертна група, която да работи за това. Относно даренията от чужбина, експертната група щяла да решава. А в нея, по думите на Борисов, щели да влязат 5 митрополити.
Възраженията на Българската православна църква (БПЦ)
Иначе, заради Закона за вероизповеданията, БПЦ се противопостави в официална позиция да се дава определение що е то "религиозен радикализъм" - на първо място в позицията си. След това обаче идва "финансовата част".
БПЦ се противопоставя и на това само дирекция "Вероизповедания" да прави предложения пред Министерския съвет за разпределението на държавата субсидия, защото това било "доста силова намеса на държавата". БПЦ счита и, че "администрирането и контролът на счетоводството на вероизповеданията и проверка на техните дарения представлява държавно администриране на техния автономен живот, тъй като от своето основаване до днес Църквата формира своето имущество главно чрез дарения". Църквата уточнява, че това да има имущество "има отношение към изпълнението на мисията й на земята като обществена институция с особено предназначение" и че "ако държавата препятства Църквата да употребява църковното имущество съгласно предназначението му, това означава, че се пречи на самото богослужение, т. е. в Църквата има гонение". Затова и Синодът директно казва в позицията си: "Категорично е възражението на Светия Синод да се представят финансови отчети на вероизповеданията". Църквата обаче приветства предвидената поправка в чл. 25 от Закона за вероизповеданията държавата „да изключва данъчна тежест при определени сделки на вероизповеданията“.
