Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Борба с корупцията с де факто надписване на сметката

30 май 2023, 13:54 часа • 6531 прочитания

Колко са отнетите незаконно спечелени пари и незаконно придобито имущество, които стигнаха до държавния бюджет? Отговорът на този въпрос, макар и само за 2022 година, показва трагедията, наречена борба с корупцията по високите етажи в България.

Въпросът беше зададен от съдия Нели Куцкова, която беше един от гост-експертите при представянето на Годишния мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен "Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи".

Част от доклада е и дейността на КПКОНПИ (Антикорупционната комисия), но отговорът на въпроса на съдия Куцкова беше даден от адвокат Георги Атанасов, също гост-експерт на събитието. Той е следният – през 2022 година по официални данни КПКОНИ е отнела малко над 17,6 млн. лева, при положение, че бюджетът за агенцията е малко над 24 млн. лева.

По-интересно обаче е колко от 17-те млн. лева, които са отнети, всъщност съществуват. Адвокат Атанасов направи обзор по пера на конфискуваното и се оказа, че най-голямото перо – малко над 9,7 млн. лева са конфискувани като пари "в равностойност на парични средства"“ тоест става въпрос за съществували някога пари, но не и към момента на легализирането на решението за конфискацията им. Или както обясни адвокат Атанасов – все едно банкова сметка, когато някога я е имало, но всъщност като я отнемаш, вече я няма.

Другото най-голямо перо е на отнети моторни превозни средства, придобити чрез престъпна дейност, като общо изчислението на стойността им е 6,8 млн. лева. Само че това е стойност на база пазарни оценки в минало време. Какво е реалното положение – адвокат Атанасов посочи, че НАП, по решение на Министерския съвет, е продала общо 9 отнети автомобила. За тези автомобили тя е получила ... 24 000 лева!

Излиза, че най-голямото реално перо като отнети в полза на държавата средства, придобити от престъпна дейност, е това на недвижимото имущество. То е на стойност 619 000 лева.

АКФ пита НС: За какво данъкоплатците издържат КПКОНПИ?

Как изобщо работи Антикорупционната комисия?

Откакто Сотир Цацаров подаде оставка като председател на КПКОНПИ, която беше приета от парламента, тя реално няма негов заместник. Зам.-председателят на КПКОНПИ Антон Славчев де юре не може да го замести, защото само Народното събрание може да назначи нов председател – по закон. Де факто това положение е потвърдено, след като Славчев издава заповед за уволнение на служител на КПКОНПИ и тя пада в съда. Причината – Славчев не е компетентното лице да се разпорежда в трудово-правното отношение. Предвид този пример, всеки може да си представи колко функции на председателя на Антикорупционната комисия не се изпълняват и колко функции има самият председател, за да може изобщо комисията да отговори. Показателно е, че докладът за дейността на Антикорупционната комисия не беше приет от парламента - нито за 2022 година, нито за 2021 година.

Апартаменти и тераси: Заместник-шефът на КПКОНПИ също не декларирал пълната цена на имот?

От Антикорупционния фонд за поредна година напомниха, че са спечелили съдебно дело, с което трябва да им бъдат предоставени решения за отнемане на имущество на КПКОНПИ, но Комисията така и не ги дава. С други думи, няма как гражданската организация да направи пълен анализ на работата на КПКОНПИ.

"Когато и да бъде закрита КПКОНПИ, все ще е късно" - така адвокат Атанасов обобщи каква е позицията му за Антикорупционната комисия. Думите са на колегата-журналист от в. "Сега" Доротея Дачкова. Нели Куцкова обаче добави анонс - идеята на законодателите е държавата да блокира и отнема икономическата мощ на организираната престъпност именно чрез КПКОНПИ. Защо не се получава - трябва да има дълбок професионален анализ за отстраняване на всички грешки.

Според доклада на АКФ, в 80% от решенията си през 2022 г. КПКОНПИ не е установила конфликт на интереси: от общо 124 решения на комисията, при 25 се установява конфликт на интереси, а при 99 такъв не е установен. От 25-те решения, установяващи конфликт на интереси, 20 са оспорени в съда, като само 3 съдебни решения потвърждават издадените от КПКОНПИ актове. Основната причина за ниския процент установени конфликти е преобладаващият формалистичен подход при анализа на фактите и формиране на изводите в решенията на КПКОНПИ и през 2022 г.

Широко затворени очи: Примери с имена как няма осъдени за корупция едри риби в България

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес