Предложеният от министър Златанова на 21.12.2013 г. проект за нов Наказателен кодекс е неприятна изненада за Български хелзинкски комитет. Нашата организация, както и други НПО, представители на академичната общност, на съдебната система и на немалко държавни институции, които през 2012 г. бяха включени в специална работна група към Министерството на правосъдието, вложиха сериозни усилия за подобряване на първоначалния проект и за съобразяването му с международното право и с добрите съвременни практики в сферата на наказателното право. Проектът получи оценка и от няколко уважавани международни експерти и се очакваше окончателният вариант да бъде съобразен с техните многобройни препоръки.
Още: Лази ли Борисов по гърба на Пеевски? Депутат от ПП-ДБ за новото мнозинство
Още: ДПС на Доган може и да дръпнат килимчето на кабинета, но ГЕРБ разчита на гърба на Борисов
От комитета отбелязват със загриженост, че голяма част от усилията на тази работна група, чиято работа бе прекъсната преди два месеца, както и на международните експерти, са пренебрегнати. Очевидно министър Златанова е решила да изпълни даденото обещание да представи готов законопроект през декември тази година и да го внесе в Народното събрание, без оглед на качеството. Нещо повече, в представения проект, публикуван на сайта на Министерството на правосъдието, не са включени редица промени в първоначалния проект, по които работната група постигна консенсус.
В резултат, предлаганият законопроект, далеч от това да бъде съобразен, както министър Златанова твърди, „с всички изисквания на международните актове и конвенции, по които България е страна", в редица пунктове влиза в открити противоречия с тях, с препоръки на международни органи и с указания за мерки, произтичащи от осъдителни решения спрямо България на Европейския съд по правата на човека. Не са изпълнени и редица ключови указания на международните експерти.
Ето само някои от препоръките, по които работната група постигна консенсус, и които не са отразени в окончателния законопроект:
Още: Лена Бориславова обяви какво ще направи ПП-ДБ на вота на недоверие
Още: "Величие" отново прокарва опорките си за реакторите на АЕЦ "Белене"
В общата част липсва изброяване, макар и примерно, на отегчаващите вината обстоятелства, сред които следваше да бъде извършването на престъплението по дискриминационни подбуди.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Политолог каза ще подкрепи ли ДПС на Доган вота на недоверие
В чл. 84, ал. 2 военните престъпления, които освен това не са транспонирани изцяло от действащите международни актове, не са включени сред престъпленията, които не се погасяват по давност.
Формулировката на състава за изтезание в чл. 589 е неадекватна, неуместна и в противоречие с международното право.
Възприетата в гл. 15 уредба на престъпленията против „половата неприкосновеност и половата нравственост" робува на остарели норми и подходи, неадекватна понятийна система, противоречи на препоръките на международните експерти и се разминава драстично с постигнатия в работната група консенсус, че в окончателния вариант ще бъде представена и разработената алтернативна уредба.
Още: За Рая Назарян младите в ДПС-ДПС искали да управляват повече, а Пеевски бил опозиция
Новият състав за фотографиране, филмиране и записване в чл. 146 противоречи на международните стандарти за свобода на изразяване и следваше да се преработи.
Същото се отнася и за съставите на чл. 188 и чл. 305, ал. 3.
Много от разпоредбите на глави 34 (военни престъпления) и 36 (престъпления против мира и човечеството) се разминават драстично с международните стандарти и влизат в противоречие с решения на Конституционния съд.
В проекта има много други притеснителни моменти, които БХК ще коментира в специален анализ, който в най-скоро време ще изпрати до институциите.
Вярно е, че, както се казва в съобщението на Министерството на правосъдието, проектът „възпроизвежда значителен брой разпоредби от действащия НК от 1968 г., които са класически за наказателното право и за българската традиция". Сред тях обаче са и такива разпоредби и правни принципи, които са елемент на една традиция, с която новият Наказателен кодекс на демократична България се очакваше да скъса. В предложения текст това е постигнато в известна степен, но за съжаление пътят, който предстои да се извърви, е още дълъг. Гореизброените проблеми са само малка част от тези, които проектът съдържа. В становищата на международните експерти са поставени още много други. Ще бъде жалко за техните усилия, както и за усилията на хората и организациите, които в продължание на повече от две години допринасяха за подобряването на качеството на проекта за нов Наказателен кодекс, ако предложеният от Министерството на правосъдието вариант бъде внесен в този му вид в Народното събрание.
