Антитерористичният закон беше приет на първо четене от правната комисия на Народното събрание.
Целта на законопроекта, внесен от вътрешния министър Румяна Бъчварова, е да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и отговор на потенциалните терористични заплахи.
Преди обсъждането му пък множество организации и експерти изразиха опасения, че този закон ограничава в голяма степен гражданските и човешките права.
Законопроектът на Закона за противодействие на тероризма беше подкрепен с 13 гласа, като трима бяха против и трима се въздържаха. БСП гласуваха срещу закона, а ДПС се въздържаха, пише Topnovini.bg.
През последната година терористичната заплаха към България се разрасна и събитията показаха, че тя може да се превърне в реалност, представи проектозакона зам.-министър Филип Гунев. На заседанието присъстваха още зам.-министър Красимир Ципов, гл. комисар Георги Арабаджиев. зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов, представители на агенцията за национална сигурност и специализирания съд.
Според бившия председател на БСП Михаил Миков закона влиза в противоречие с други закони. Той поиска да се каже в закона кои действия ще се упражняват от войници. "Да пуснеш армията да участва в този процес (бел. ред. на задържане) е като да пуснеш слон в стъкларски магазин", коментира Миков.
По думите на Михаил Миков не е дефинирано в закона и в кои случаи ще участва армията, а и войниците били подготвени за други дейности, а не за задържане, което се прави от полицията. Той изведе риска и страната ни да бъде осъдена за това, че нарушава човешки права.
Зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви, че ще се предвижда подготовка за специфични полицейски действия, обучение на офицери и на тактически формирования.
Емил Димитров-Ревизоро от ПФ изрази притеснение, че с антитерористичния закон се върви към обединяване на Министерство на отбраната и МВР. По думите му единственото до момента, за което не отговаря отбраната, са документите за самоличност и шофьорските книжки.
"Предполагам, че следващата поправка е, когато МВР няма достатъчно сили в населените места армията да се ползва като жандармерия", коментира Ревизоро. Той каза още, че помни онези години, когато Борисов като гл. секретар на МВР стреляше с гранатомет в Хасковско. Димитров все пак заяви, че ще подкрепи законопроекта.
"Целта не е обединяване на двете ведомства", отговори веднага шефът на правната комисия Даниел Кирилов. По думите му няма обединение, а разпределение на функциите.
Димитър Делчев от РБ заяви, че МВР има възможност да се справи до една степен с определени свои задачи, но МВР няма достатъчната подготовка, когато става дума за реагиране срещу чуждестранни бойни единици. "Законът може да бъде по-добър в защита правата на гражданите", заяви Делчев като допълни, че е възможно обжалването на взетите мерки срещу въпросните лица да става по-бързо.
Зам.-министър Красимир Ципов заяви, че е предвидено такова съкращаване на времето за обжалване. Ципов каза още, че военните ще задържат до предаване на лицата на МВР. Като задържането ще става за толкова време колкото е уреденото в закона за МВР.
Actualno.com припомня, че Законът за противодействие на тероризма, написан от МВР, вече предизвика силна обществена реакция. Според новите разпоредби на заподозрени в тероризъм може да се забрани посещаването на определени места, срещите с определени хора, притежаването на повече от един телефон, може да им се отнеме паспортът.
При антитерористична операция службите ще могат да разполагат с всяко помещение или жилище, стига да го сметнат за нужно. Това включва и повреждане и унищожаване на имущество. Новите текстове предвиждат даване на полицейски правомощия и на армията в случай на тероризъм. Освен това вътрешният министър ще определя дали има извънредна ситуация на тероризъм и ще "пуска в действие" новите права на армията.
