Българският институт за правни инициативи (БИПИ) направи анализ на нормативната рамка и институционалната практика при назначаването на ръководители в публичната администрация. БИПИ критикува публичността и процедурните изисквания за заемане на съответната длъжност.
Още: Председателят на НС: Толерантността и прошката са важни не само по празници
Още: Радев с неочаквана визита в Троян (СНИМКИ)
Става дума за назначението, освобождаването, подбора и избора на ръководители на общо 94 структури към централната изпълнителна власт, от които само за 82 има публична информация, уточни пред БНР Теодор Славев от БИПИ, който е ръководител на проекта "Граждански мониторинг на публичните назначения".
Той посочи и размера на средствата, които се въртят годишно там.
"4 609 000 000 лева – това е близо 30% от целия разходен бюджет за 2021 г. Огромни средства са."
Още: ГЕРБ и ДБ бистрят коалиционното споразумение
Още: ГЕРБ внася законопроект, с който да защити БПЦ
"Положението в сравнение със законодателната власт и съдебната власт е в пъти по-зле. Нормативно е закрепен принципът за липса на конкурентност. В Закона за администрацията, въз основа на който се назначават част от тези ръководители, е описано, че това става изключително и само по решение на министъра или на Министерския съвет. Тоест тук, в България прилагаме принципа на отсъствие или на наличие на министерско доверие", коментира Теодор Славев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: България през 2024 г.: Пеевски срещу Доган - драма в три действия и едно бездействие
Според него при назначаваните от изпълнителна власт органи не знаем как се обсъждат и гласуват техните годишни отчети, "те се избират на тъмно и не знаем какво вършат".
"Трябва да започне МС да прави отворени, включващи, конкурентни процедури. Не може да се избират ръководители на огромни институции – Фонд "Земеделие" например, или Агенцията за социално подпомагане, без да има конкурс. За всички териториални подразделения на тези агенции има задължителен конкурс."
Относно мандатността експертът изтъкна, че при ръководителите на ДАНС например нито един от деветимата, сменени от 2009-а до 2022 г., не е изкарал пълния си петгодишен мандат. Най-проветривата позиция е тази на шефа на Фонд "Земеделие" – 13 души са се сменили за разглеждания от БИПИ период. Следват ръководителите на Агенцията по горите.
Още: Георгиев: Фандъкова победи Терзиев със 108:0 (ВИДЕО)
Още: Кабинетът одобри споразумението за "Деве баир" със Северна Македония
Трябва да се повишат стандартите за избор и назначаване на тези ръководители, препоръчват от БИПИ. Друг апел е да има публично залагане на цели, които съответният ръководител да постигне.
