След отпадането на машинното гласуване броени часове преди изборния ден, гласуването на местните избори в неделя се проведе само с хартиени бюлетини. Това отново повдигна темата за недействителните гласове, на които ставаме свидетели в изборите за местна власт и по-конкретно в тези за избор на общински съветници.
Така след гласуването на 29-ти октомври във всички общини вече са ясни формациите, получили представители в общинските съвети. В по-малките общини, а и не само, буквално няколко гласа могат да променят състава на местния парламент. Трудно е да се предположи какво ще бъде доверието в работата на общински съвет, в който формацията с най-много представители е получила само няколко гласа повече отколкото са недействителните гласове в общината, пише Институтът за развитие на публичната среда в своя анализ на местните избори, който публикуваме.
Защо гласът може да е недействителен?
Според Изборния кодекс гласът е недействителен, когато:
- бюлетината не е по установения образец;
- на гърба на бюлетината няма два броя печати на СИК;
- в бюлетината има вписани букви, цифри и др. знаци; вотът е отбелязан със знак различен от ✕ или ✓ или с цвят различен от син;
- липсва отбелязан вот – бюлетината е празна;
- в бюлетината има отбелязано повече от едно квадратче за политически субект (партия/коалиция/независим или “Не подкрепям никого”);
- в бюлетината е отбелязана само преференция.
Когато на бюлетина, отговаряща на изискванията за действителност, не е откъснат поредният номер, гласът се брои за недействителен, ако този номер не съвпада с никой от номерата в кочаните, от които са откъсвани бюлетини в съответната секция. Още: "Тука сме си наши хора" и "чичо Цено, кой номер?". Или как Малорад прави избори (ВИДЕО)
В изборната неделя станахме свидетели на решение на Централната избирателна комисия, с което тя допусна широко тълкуване на Изборния кодекс по отношение на действителните гласове. След множество публични призиви към избирателите да не подлагат бюлетините си една под друга при гласуване, ЦИК реши в края на деня секционните комисии да отчитат като действителни бюлетини, които имат отпечатък вследствие на такова подлагане, но ясно показват волята на избирателя.
Какво показват данните?
Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи данните от протоколите на общинските избирателни комисии за избор на общински съветници, публикувани на страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК). За да покажем дела недействителни гласове, подадени за общински съветници, взехме данните за всички гласували според подписите, положени в избирателните списъци, и недействителни гласове, подадени за листите.
Общият брой на недействителните гласове за общински съветници е 412 701 или 15.46% от подадените от избирателите гласове (за справка – на предишните местни избори недействителните гласове са били 466 077 или 15.09 %). Тук трябва да отбележим, че избирателите в Столична община са най-много, а в същото време едва 4.9 % от тях са подали недействителни гласове. Ако столицата не участваше в разпределението на данните, то средният дял на недействителни бюлетини за страната щеше да е 17.14%.
Прави впечатление, че за последните десет години такива високи проценти недействителност има само при гласуването за общински съветници на местните избори през 2015 г., 2019 г. и 2023 г.
И в тези избори има общини, в които 20% и повече процента от гласовете, подадени за общински съветници са недействителни. Това са 122 от всички 265 общини в страната.
В картата по-долу може да се запознаете с разпределението на недействителните гласове за общински съветници по общини.
Картата е интерактивна – с мишка посочете общината, за която искате да видите подробности и в отделно поле може да се запознаете със следните данни: брой и дял на недействителните гласове за общински съветници, общ брой подадени гласове за общински съветници според подписите. Още: ЦИК обяви решението на ВАС за своя победа, ще я "набива в главите" на експертите
Най-висок дял недействителни гласове за съветници има в общините Луковит с 33.86%, Брусарци с 31.17% и Димово с 30.88%. А десетте общини с най-висок процент на недействителни гласове, може да видите в следващата графика.
Някои обяснения за недействителните гласове
Проблемът с недействителните гласове можеше да се редуцира драстично, ако машинното гласуване не бе отменено часове преди изборния ден от ЦИК. Такива пак щяха да са налични предвид първоначалната възможност пред гражданите да гласуват чрез машини или с хартиени бюлетини, но техният относителен дял щеше да бъде значително по-малък. Дори употребявайки ги само като принтери, машините не допускат недействителен глас и в този смисъл няма и предпоставки за съмнение в секционните комисии при отчитането в края на деня. Данните от последните шест кампании, в които се гласуваше с машинни устройства, ясно показват ниския дял на недействителните гласове от 2021 г. насам – такива бюлетини имаше само в секциите, в които се гласуваше с хартия.
И тъй като и в този първи тур на местни избори избирателите гласуваха само с хартия, отново наблюдаваме висок процент на недействителни бюлетини. Според нашия екип има няколко хипотези за причините, довели до този висок дял недействителни гласове. Те са базирани на наблюденията ни по време на кампанията и в изборния ден, анализът на изборните резултати и работата на организацията в сферата на изборния процес. Още: Недействителните бюлетини – неграмотност или неясни правила на ЦИК
Основен фактор е неефективната и закъсняла информационна кампания на ЦИК, която явно не е достигнала до широк кръг избиратели. Липсва публична информация за изготвени от Комисията проучвания на очакванията на отделните групи избиратели. Не е ясно и дали има разработен комуникационен план за разпространение на материалите по време на предизборните кампании.
В допълнение трябва да отбележим, че нямаше и сериозна ангажираност от страна на политическите партии и участниците в изборите, които наблягаха повече на политическата агитация. Тяхната кампания в местните избори основно се проведе по линията на гласуване за кмет, без да се обяснява ролята и значението на общинския съвет.
Друг фактор е и слабият интерес от страна на избирателите, които не са се запознали предварително с вида на бюлетината и начина за гласуване и това може да е довело до грешки при попълването на бюлетините и впоследствие недействителност на гласа.
Секционните избирателни комисии взимат решение за това дали един глас е недействителен. Дали членовете им са запознати с методическите указания, дали до тях са стигнали решенията на ЦИК от самия изборен ден, колко от тях са преминали обучения, какво е текучеството на хората в съставите на секционните комисии – всичко това също има отношение към коректното отчитане на гласовете в края на изборния ден.Още: Политиците рушат доверието в изборния процес: Анализатори за скандала с машините
От съществено значение е и нежеланието на ЦИК да се извърши анализ на недействителните бюлетини, за какъвто нашата организация, а и Общественият съвет към ЦИК, се застъпват от години. Така липсва яснота за причините за високия дял недействителни гласове, особено при гласуването за общински съветници на местни избори. С оглед на наличието на видеозаписи от броенето на гласовете в секциите, препоръчително би било Комисията да направи извадков преглед по места, чрез който да се проследи в каква степен секционните комисии изпълняват методическите указания и на какво се дължи големият дял недействителни гласове. Такъв анализ на практика може да допринесе за адресирането на причините за недействителните бюлетини и за повишаване на доверието в изборния процес.
