България, която миналата година беше залята от сирийски бежанци, вече контролира положението, но с цената на противоречива политика, символ на която е дълга ограда с бодлива тел, блокираща границата й.
Поставянето на бодливата тел трябва да завърши тази седмица. Високата над три метра ограда се простира на около 30 км в по-невидимата част от дългата 274 километра граница с Турция.
България, която е най-бедната страна членка на ЕС, беше залята през 2013 г. от 11 000 бежанци или девет пъти повече от средното за година, повечето от които бягаха от гражданската война в Сирия. Притокът създаде хуманитарна криза в страната, неспособна да поеме грижите за имигрантите, натъпкани в училища, които бяха превърнати набързо в приюти с лоши санитарни условия, или в палатки без отопление насред зима.
Призована от ЕС да вземе нещата в свои ръце, държавата увеличи силите на полицията по границата и започна през октомври м. г. да изгражда оградата на обща стойност 4,6 милиона евро.
Политиката беше осъдена от неправителствените организации. В началото на седмицата Върховният комисариат на ООН за бежанците (HCR) призова европейските страни да приемат повече сирийски бежанци и осъди връщането им от редица държави като Гърция, Испания и България.
"Разтревожени сме от факта, че всички хора, търсещи защита, нямат достъп до българската територия. Има доказани случаи на връщане" на граждани на Сирия, но също и на Афганистан, Судан и Палестина, заяви пред Франс прес българският говорител на HCR Борис Чечирков.
Според неотдавнашното изявление на българския вътрешен министър Цветлин Йовчев на ден са връщани около 150 до 200 души. Броят на нелегалните имигранти може да се увеличи със задълбочаването на украинската криза, предупреди той. "Намираме се на външната граница на ЕС, която трябва да защитаваме от нелегални имигранти", заяви пред Франс прес Николай Чирпанлиев, директор на Националната агенция за бежанците.
Според него в момента 300-400 души на месец преминават границата нелегално спрямо средно 2000 на месец от октомври до декември 2013 г. Паралелно с усилията да превърне границите си в недостъпни, България подобри и стандарта на живот на бежанците, които вече са на нейна територия. Условията в центровете за настаняване вече са "по-високи от базовите норми", призна Чечирков.
Националната агенция за бежанците също така ускори обработването на молбите за защита. От януари до май 2014 г. 2359 души са получили статут на бежанец, който им позволява да пътуват в границите на ЕС и да подават молба за имиграция в друга страна на съюза. "Лекарите, инженерите заминават на Запад, а имигрантите без образование остават тук", съжалява Чирпанлиев.
Повечето искат да заминат за Германия, Белгия и в скандинавските страни, казва Мариана Стоянова, говорителка на Българския Червен кръст. "Големият проблем в момента е липсата на мерки за интеграция за осигуряване научаването на български език и на занаят", подчертава тя. "Трудно е. Плащам си наема благодарение на получените пари от семейството и приятелите ми. Безуспешно търся работа", казва 35-годишният Рашид Джамил, който пристигнал преди една година. Той получил хуманитарен статут в България.
"Има много семейства, които не могат да плащат наем или да купуват храна за децата си и опитват да се върнат в центровете за настаняване, за да оцелеят", допълва той пред Франс прес.
