До поредните избори в най-новата ни история остават няколко дни и по-малко от 100 часа. И отново на дневен ред са въпроси като „Защо”, „Има ли смисъл” и „За кого”? В следващите няколко реда ще се опитам да поразсъждавам защо отговорът на втория въпрос е "да" и да обясня причината за положителния отговор.
На първо време ми се струва важно да уточним, че през 2014 г. България е на път (ако дори вече не се е случило) да катастрофира изключително сериозно като държава. Причините за това са много и все различни – от изключителната ни неспособност да избираме правилни съюзници и клаузи (върнете се към двете световни войни), та до отказа ни да взимаме решения и да си защитаваме правата.
Не ме разбирайте погрешно. Пия си редовно хапчета и страдам от сравнително малко илюзии. Вотът за европарламент няма да промени нищо за една нощ, една седмица или дори една година. Но пък може да сложи края на тенденцията „Избирам по-малкото зло”. Защото избирай все него и опитвайки се накажем Костов, Борисов, Доган, Станишев (продължете поредицата сами), ние изпуснахме от поглед по-голямата картина.
А в крайна сметка тя е по-важната. И в последните години започна да става все по-мрачна, сиви и обезкуражаваща. Кеф ви напускащи масово лекари и учители, кеф ви образование, чието качество спада или пък просто чудовищната демографска картина, която ако не на изчезване, ни обрича на значително намаляване.
На фона на всичко това дойде и изборът на Делян Пеевски за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Оставяйки на страна политическите и други закачки, той беше нагъл и безочлив. Защото управляващата тройна коалиция БСП-ДПС с любезната помощ на „Атака” разчиташе, че никой няма да обърне внимание и никой няма да каже нищо.
Защото като цяло почти никой не казва нищо – нито за това, когато ги лъжат в магазина, нито когато полицаите искат подкуп, за да не ни напишат акт, още по-малко, когато народният ни избранник се окаже някой български еквивалент на италианския финансист и измамник Чарлз Понзи (създател на прочутата схема „Понзи”, по-известна у нас като пирамида).
И заради всичко това е добре да спрем да наказваме и да избираме по-малкото зло, а да чуем кой какво има да ни казва и да му дадем гласа си. Знам, че явлението „купуване на гласове” няма да изчезне след вота. Но пък ако всеки от нас, на когото са му предложени пари, може да откаже... Защото не е луд този, който яде баницата, а този, който му я предлага.
Няколко думи и за това защо мисля, че европейските избори са важни. Първо – който каквото иска да ви говори, България е част от Европа. Това, че нямаме възпитание и умение да се възползваме от нещата, които тя ни предлага, е съвсем отделна тема. Второ – Европейският съюз е готов да помогне за развитието ни срещу сравнително ниска цена (реформи). Тук някъде може би е редно да се помисли и за това как и защо позволихме (почти) всички блага в страната ни да бъдат узурпирани от na6i, 4itavi hora (по изказа на „червения” депутат Кирил Добрев), а 95% от всички останали трябва да се справят с останалите трохи…
Заради всичко казано дотук – да, ще отида да гласувам. За кого – няма да кажа. А и мисля, че всеки сам за себе си може да отговори на този въпрос. Особено ако има малко повече ум в главата и е готов да погледне в спектър, малко по-широк от всекидневните си проблеми.
