Мишките са враг номер едно за всяка библиотека. Не и компютърните, обаче. Защото с тях влизаме в храма и можем да четем назад във времето.
Още: Предсрочно пуснаха за движение реконструираната улица „Царевец“ в Пловдив
Още: Обещано и изпълнено: Кметът на Пловдив пусна за движение Бетонния мост
През седемте години, в които Пловдив е столица на Източна Румелия, в него се издават много книги, излизат и 35 вестника и списания. Днес точно тази колекция е уникална за страната, защото я има единствено във второто по големина след Софийската народна библиотека книгохранилище.
Периодичните издания вече могат да се разгледат и чрез дигиталната платформа, където са архивирани и достъпни свободно 219 от общо 500 вестници и списания, излизали в Пловдив до 1944 г. Най-старите са "България", издаван през 1859 г. в Цариград и "Турцiя", издаван през 1864 г. пак в Цариград от Никола Генович.
Още: Отличиха победителите в конкурса „Най-добър млад предприемач на Пловдив“
Още: Пускат утре движението по ремонтирания Бетонен мост в Пловдив
Дигиталната революция в Народна библиотека "Иван Вазов", създадена като национална библиотека на Източна Румелия през 1879 г. с усилията на видния възрожденец Йоаким Груев, тогава оглавяващ Дирекцията на народното просвещение, идва точно един век след началото и доста преди масовото навлизане на компютрите.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Безплатен градски транспорт в Пловдив в дните на Коледа и Нова година
Още: Безпрецедентно: Два дни безплатен градски транспорт в Пловдив по празниците
През 1979 г. библиотеката разполага с огромен компютър, заемащ цяла стая - Изот 0310, който съдържа база данни "Агрис" за селскостопанска информация. Тогава се записва на магнитни ленти и перфокарти.
Днес библиотеката разполага с модерен дигитален център, в който работят подготвени млади хора. Те успяват да съхранят до 300 страници на ден от старите издания, а в дигиталната библиотека има не само периодика- в различни категории се съхраняват в цифров вид и са достъпни свободно книги, ръкописи, фотографии, карти, графични издания, аудио и видео материали.
Още: Кметът на Пловдив удостои посмъртно с Почетна значка изтъкнатия музикант Кеворк Мардиросян
Още: Деца от Украйна гостуваха в община Пловдив
Модерната техника, която позволява да се сканират големи формати, каквито са вестниците и да се оптимизира изображението без никаква допълнителна намеса в материалите, е закупена по проект за дигиталното наследство, в който участват общо 7 културни институции в Пловдив. Така успоредно с музейните сбирки, например, се съхраняват по цифров път с 3D скенер, например, експонати в Етнографския и Историческия музей.
Най-новото в дигиталната платформа на Народна библиотека "Иван Вазов" е възможността да се търси в периодичните издания по ключови думи, така няма нужда човек да преравя всички издания наред, а веднага излизат тези, които са публикували статии по интересуващата го тема.
Всеки, който е ровил в стари вестници, е наясно, че старите печатници са произвеждали много по-качествен продукт и като текстово, и като фото съдържание, вестниците в годините на социализма вече се печатат по друга технология и тя далеч не е добра, старите вестници трудно се четат, а снимките са доста неясни.
Предстои да се довърши до края на годината периодът до 1944 г. и следва един въпрос, който застава пред всяка българска библиотека, заела се с подобна задача - авторските права.
Димитър Минев, директор на НБ "Иван Вазов" вече е постигнал споразумение с издателите на "Стършел", "Азбуки" и "Марица"- библиотеката ще архивира изданията им и ще ги предоставя свободно, няма да плаща авторски права, но и изданията няма да плащат за иначе скъпата услуга.
Библиотеката е отворена и за други вестници и списания, които имат ясна собственост и има кой да гарантира подобен ход, полезен за всички.
Интересна е работата в Дигиталния център, ръководен от Иван Крачанов. Всекидневният достъп до ценни архивни материали не е просто техническо обслужване, той носи и много информация.
В категорията " Графични издания", например, са публикувани проектите на редица стенописи, с които Пловдив е свикнал от десетилетия. Интересно е да се види началният им етап, създаването им на хартия.
Интересна е колекцията и в категория "Книги" - на този етап с приоритет се публикуват устави на различни еснафи, организации, учреждения. Много може да се научи от тях, те датират от век и устройват отношенията, примерно между бакали и съдържатели на питейни заведения, на Благотворителния дом за стари и немощни хора. 185 устава вече са достъпни.
В категорията Картография пък особено ценна е най-старата българска карта. Тя се нарича "Карта на сегашна България, Тракия, Македония и принадлежащи земи". Съставена е от български картограф и е печатана на български език в Страсбург, издава я Димитър Хаджи Русев, а картографът е синът му.
Малко са фотографиите в специализираната категория, затова пък издателството на НБ "Иван Вазов" може да се похвали с голям тежък том, съдържащ стари снимки, съхранявани както тук, така и в Държавния архив. Изданието е библиографско, 1000 бройки тираж, предлага стари снимки на Пловдив и хората в него и е много интересно.
В Дигиталния център подготвят и много интересна колекция плакати, които още не са влезли в платформата, но вече са сканирани. Сред тях има както указания за безопасност на труда, така и филмови плакати и пропаганди против лентяйството сред младите. Със сигурност ще бъдат любопитно четиво.
