Вековните чинари в местността "Чифлика"

Вековните чинари в местността "Чифлика" са сред финалистите в категория "Вековните дървета говорят" 2014.

Още: Предсрочно пуснаха за движение реконструираната улица „Царевец“ в Пловдив

Още: Обещано и изпълнено: Кметът на Пловдив пусна за движение Бетонния мост

В местността „Чифлика“ в село Белащица растат няколко вековни чинарови дървета, които се споменават в бележките на кръстоносците. Най-старото сред тях е извесно под името „Явора“ или „Старият чинар”. Има две предположения за това как се е появил - според едното е донесен от ослепените Самуилови войници и е засадено тук, а според другото се е образувал от срастване на пет дървета, пет ствола.

Този платан е свързан с живота и творчеството на Пенчо Славейков, нарекъл го поетично „явор“. Вдъхновен от величието на дървото, Славейков извикал пред един братовчед на Тодор Тодоров: „Яворе, яворе, да би имал език да ни разкажеш това, което си видял и чул през вековете, не бих имал достатъчно сили да го опиша.”. На чинара и растящата до дънера му изящна калина българският поет посвещава шедьовъра си „Неразделни“. Под тежката сянка на вековните чинари е отмарял и един от най-самобитните български художници на XX век - живописецът от Брезово Златьо Бояджиев, който е изобразил величествения чинар на своя „Пейзаж от Белащица“. Възрастни хора си спомнят, че да се възхити на чудодейното чинарено дърво, заедно с царица Йоанна, тук е идвал цар Борис ІІІ.

Местното население свързва чинара най-вече със спомена за ослепените Самуилови войници, основали селото и с чудотворното аязмо на манастира, от чиито води намират облекчение и търсят обяснение за природния феномен в преданието, че именно чинарът е дървото-хранител на българския дух. Според легендата големият ромейски (византийски) пълководец от български произход, Никифор Ксифий, има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 г. За награда Василий II Българоубиец го назначава за управител на Филипопол, а той изгражда замък в днешната местност „Чифлика“. Много земеделски земи е имало тук, затова Никифор поискал работна ръка и му изпратили пленниците от войската на цар Самуил, според легендата – 15 хиляди.

Още: Отличиха победителите в конкурса „Най-добър млад предприемач на Пловдив“

Още: Пускат утре движението по ремонтирания Бетонен мост в Пловдив

Тази година се отбелязват 1000 години откакто самуиловите воини основават край величествения чинар селото, непроменило името си до днес. Преди него бил построен манастирът. На стената му са изписани думите на майката на Никифор, чийто друг син - Драгомир бива ослепен в редиците на Самуиловата войска: „Проклет да бъдеш, сине и да не живееш дълго за това, което направи". Легендата гласи, че Никифор Ксифий нарочно ослепил брат си, за да не го разпознае. Следите на тази легенда са живи до днес - кулата от замъка на филипополския управител и хилядолетния чинар.

В замъка край вековния чинар са пребивавали и родствениците на Асеневци - първом Алексий Иванко, известен като убиец на стария цар Асен, но и като императорски зет, дръзкият отцепник, умелият военен стратег и военачалник, жестокият ромеоубиец. По-късно и деспот Алексий Слав, деспот на българско княжество в Родопите, оставил името си на Родопа планина, наричана до XV - XVI век Славееви гори.

Енергията на Белащенския чинар наистина е мощна. Въпреки възрастта си, той все още се листи и зеленее, готов да дари с живина и здраве всеки нуждаещ се. Жителите на Белащица възприемат чинара като символ на селото, свидетел на хилядолетната му история.