1912 година е първата, в която Дружеството на южнобългарските художници, зародено с няколко съвместни изложби още преди Съединението, отбелязва официалното си начало. След откриването на изложба точно на 31 декември преди 107 години, се провежда Учредително събрание, ръководено от Христо Станчев. В архивите на Дружеството на пловдивските художници, пряко наследило тази първа формация, са записани на практика всички значими имена на българското изобразително изкуство- освен известните пловдивски школи, ярко заблестели с дарования в няколко периода, като гост- художници в изложбите през годините са участвали и всички големи български художници. Дружеството полага усилия да се сдобие със собствена материална база и това се случва през 1932 година с изграждането на Дом на изкуствата и печата. Там в момента се намира Радио Пловдив, а от няколко години просторното фоайе е място и за изложби.
През 1975 година Градският съвет на Пловдив предоставя със своя заповед за безвъзмездно ползване новата сграда на галерията на ул. "Гладстон" на Дружеството на пловдивските художници. В ново време настават трудни моменти за дружеството и за самата сграда, а сроковете на ползване в последните години вече са тригодишни и то срещу сериозен наем. Така доскоро, когато галерията беше съборена с обещанието от страна на кмета Иван Тотев там да бъде построена нова и в нея пак да влезе Дружеството на пловдивските художници. Междувременно още преди две години подкрепата на общината за провеждането на техни изложби, дотогава твърдо подпомагани в културния календар, изложби с история и традиции...отпадна тихомълком. Отпадна и проектът за нова галерия, който пловдивските художници предложиха- върху него те бяха мислили с години. С любимия инженеринг, общината вдигна сграда, която ...може да служи за всичко.
Последният удар стана ясен тия дни, когато управлението на новата галерия бе възложено на Градската художествена галерия, а не на Дружеството. С една дума всичко, което самоотвержената председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева допускаше, че ще стане, стана. Няколко пъти кметът Тотев официално отричаше нейните подозрения, твърдеше, че Дружеството пак ще си има галерия, само че нова и накрая направи точно обратното. Още едно наследство отиде неясно къде. Подобна участ в Пловдив имат изгорелият тютюнев склад на Кудоглу, дарен на общината като доходоносно здание в полза на бедните, детските ясли, построени пак от него. В Габрово такава участ има друга емблематична сграда- Параходът. Замислен в наследството на големия предприемач и филантроп Пенчо Семов за Дом за възрастни хора, архитектурният шедьовър загина безславно наред със завета на дарителя. И това са само част от примерите за пренебрегната памет, има ги в цялата страна.
Дружеството на пловдивските художници е решено да съди община Пловдив за стореното.
