По време на общественото обсъждане за бъдещето на Небет тепе на 27 март директорът на Националния исторически музей (НИМ) професор Божидар Димитров буквално е бил изгонен заради освирквания и ругатни. Тази информация беше отречена от Димитров в ефира на Нова телевизия.
Имаше списък с хора, които да се изкажат. Аз бяха в края и помолих по-рано да говоря, защото имах среща, обясни Димитров.
По думите на професора „пловдивската архитектурна колегия решила да направи публичен съд на проекта на архитект Юлий Фърков” за частично възстановяване на Небет тепе. Тръгнах си, защото обсъждането отиде в дребнотемие – кой какво е унищожил при работата си, обясни Димитров. Нямаше да говоря по проекта, защото не го познавах, а по принцип, добави той.
На въпрос дали трябва да се изграждат наново исторически старини „с тухлички и кофраж”, Димитров отговори, че не пречи. В Истанбул крепостта, в Солун крепостта има такива проекти. В случая говорим за малко повдигане на стена, каза Димитров. И сподели, че бил потресен от невежеството на хора с много титли пред името си. Например думата „бутафория” означава „имитация, изпълнена с леки материали”, заяви професорът. Тук става въпрос за камък, взет от същите кариери, които са ползвани за Небет тепе и преди, обясни Димитров. Те не знаят, милите, че турците са унищожили 95% от българските крепости, но има и напълно запазени, по които може да се види моделът. Такава неунищожена крепост била Лютица до Ивайловград, каза Димитров. Трябва да решим – ще оставим ли такива крепости, при които е останала една стена така или ще ги съживим, попита риторично професорът.
Бутафория е Пернишката крепост, която беше изградена с пластмаса от същите тези хора, които спориха за Небет тепе, категоричен е Димитров.
Според Пловдивската архитектурна колегия обаче проектът на арх. Фърков е „на грешни основи”. Против проекта се изказа и архитект Румяна Пройкова, защото той пренебрегва историческата аргументация на античните градежи. Небет тепе е свидетелство за люлчиния период за възникване на селището. По-многопластов обект в България трудно може да се посочи, смята Пройкова. И заяви, че преобразяване ще означава „фалшифициране на историята”. Дори и неподредените старинни останки са привлекателни с духа си, смята Пройкова.
Архитекти се правят на историци - само шефът на археологичния музей в Пловдив Константин Кисьов може да каже коя стена каква е. Дребнотемие - всеки от тези архитекти иска той да прави проекта, смята Димитров. Над 30 крепости вече са възстановени в България, добави той. Всички казават, че им харесват възстановените крепости, твърди Димитров. Ако искаме исторически туризъм, трябва да възстановяваме. Никой няма да дойде да гледа останки. Ако само археолозите ще ги ползват, да ги оставим - обществото да реши, но то вече е решило, смята Димитров. И обърна спора на зелена тема - вярвал вече в теориите на конспирацията, както природозащитници били спонсорирани от Швейцария, та да пречат на строежа на втори лифт в Банско.
Същевременно заместник-кметът по културата на Пловдив Стефан Стоянов посочи, че в самата община няма достатъчно експертиза и затова са проведени обществени обсъждания. При този спор явно ще трябват още дебати. На Небет тепе няма да се прави нищо, докато няма консенсус, каза Стоянов. Не сме започнали да работим тук, какви пари да изпускаме? При предния дебат беше изпусната възможност за европейско финансиране, но сега целта е да се намери смислено решение и да се оправи един обект в отвратително състояние, заяви Стоянов.
