Студ вее от черно-белите фотоси, запечатали мигове от двумесечния престой на Йордан Радичков преди 56 години в необятната сибирска шир. Изложбата "Неосветените дворове" се открива в любимия на писателя и най-студен месец от годината, но много топло беше в неделния следобед в Стария Пловдив в Градска художествена галерия Пловдив – Експозиция „Мексиканско изкуство“.
Внукът на писателя, който тази година щеше да навърши 90 години и който носи и трите му имена, сам той изкушен в магията на словото и пред издаване на книга с разкази, сподели как тази изложба е съвсем в духа на дядо му, магическия разказвач, защото за фотографа, направил тези снимки, нищо не се знае. Единственото сигурно от всички фотоси е, че на една от снимките Радичков е с дете на име Шура. За разлика от други писатели, които приживе се грижат да оставят в ред наследството си и така улесняват литературните историци, Радичков е бил белязан с оня хаос на гения, който върви напред, без да мисли за наследство. Най- малкото подредено.
Така че тези снимки, които са прекрасна илюстрация към пътеписа " Неосветените дворове", излизат буквално случайно на бял свят, лентите с негативи са нахвърляни заедно с други останали вещи в дома му. Това спонтанно отваряне на завесата към реалното преживяване се допълва и от новоиздадената книга "Сибирски тетрадки", които се публикуват за пръв път. За тях говори проф. Ина Пелева.
През 60-те години на миналия век Съюзът на българските писатели командирова творци в различни посоки, за да идат на място и после да напишат големи очерци. За отбелязване е, че между Париж и Сибир младият тогава Йордан Радичков избира второто. Два месеца прекарва по места, на които рядко стъпва чужд крак, а сетивата му са отворени. Самият той в документалния филм "Черказки хроники", който бе прожектиран днес в клуб "Фарго" в Пловдив, но поради големия интерес сигурно пак ще бъде показан, казва за себе си: "Всичките ми герои и сюжети са в диаметър 5-6 км от родното ми село". Това прави още по-интересен погледът му към непознатото, а "Сибирски тетрадки" са неговите записки, които е водил всяка вечер по време на престоя си там с прост химически молив. Те са фрагментарни, нахвърляне на теми, приличат на настройването на оркестър, но понякога се случват забележителни страници, каза проф. Ина Пелева. Така с тежестта на удар сред останалите по-незначителни и разхвърляни мисли, писателят описва смъртта на един евенк. Един най-обикновен жител на Сибир, за чиято смърт светът никога нямаше да узнае, ако той не го е написал. Чувството му за хумор прозира и в тези записки, писателят разказва за една доста тежка церемония, свързана с киселото зеле, очевидно е било опит да се представи на чуждия писател някой обичай в най- добрия му вид, но домакините май са се престарали. Записката по тоя повод на Радичков е лаконична " Зелето беше кръгло...".
.На няколко снимки Радичков позира с деца, нито едно от които не се усмихва. В записките си отделя на децата сериозно място, очевидно се е вълнувал от тая липса на усмивки. Малкият Шура, единственото дете, чието име се знае, защото го споменава в пътеписа, е сираче, прибрано за отглеждане от еленовъдите. С тази изложба историите вече придобиват лице.
Изложбата "Неосветените дворове" е част от културния календар на Европейската столица на културата, ще бъде достъпна до 27 януари, а големият интерес днес на откриването към нея провокира и обещание за по-задълбочен разговор за творчеството на любимия писател на 19 януари с участието на проф. Ина Пелева. Организаторите на ЕСК обещаха да повторят и прожекцията на документалния филм.
