Пловдивският граждански клуб е първата неправителствена организация в пределите на днешна България с вече 128 годишна история. Той се заражда през Възраждането като "Разисквателно дружество" в пансиона на училището на Найден Геров в Пловдив, официално е регистриран през 1893 година, но действа отпреди поне година. Във времето си той е създаден по подобие на английските мъжки клубове и обединява елита на Пловдив. Никога не се е занимавал с политика, неговото поле на дейност винаги са били родолюбиви инициативи. През 1944 година клубът е закрит, за да бъде възроден през 1993/4 и официално регистриран през 1996 от незабравимия пловдивски общественик и вече покойник Лука Станчев.
По повод тазгодишния Празник на народните будители, пловдивският митрополит Николай удостои Гражданския клуб и неговия председател Рашко Радомиров лично с най- високия орден на Пловдивската митрополия - Ордена на св. Ерм първа степен. Свети Ерм е покровителят на града под тепетата.
"Ние високо ценим вашия труд, вашето християнско и родолюбиво съзнание," обърна се към членовете на Пловдивския граждански клуб митрополит Николай. " Пазейки заветите и приемството, продължавайки делото на своите славни предшественици- истински будители и възрожденци на правдата, на историческата истина са членовете на Пловдивския граждански клуб под председателството на г-н Рашко Радомиров, внесли предложение за удостояването на г-н Гавраил Кръстевич посмъртно със званието " Почетен гражданин на Пловдив".
Генерал-губернатор на Източна Румелия, Гавраил Кръстевич е един от големите губещи от Съединението, което слага край на неговата кариера. Спомените за него са противоречиви и доста тенденциозни във времето. Но има безспорни негови успехи, които предизвикаха в ново време идеята той да бъде реабилитиран, а приносът му към историята на Пловдив признат. Неслучайно в този случай Пловдивската митрополия и Пловдивският граждански клуб се обединиха около тази кауза и я постигнаха.
На 28 февруари 1870 година излиза султански ферман, с който се учредява и признава от османското правителство независимата българска църква. Огромната заслуга за този ферман е на Гавраил Кръстевич, който демонстрира отлична правна грамотност, познаване на църковната и политическата история на Балканите, а и тогава има влияние по високите етажи в Цариград. На следващата година Гавраил Кръстевич е в основата на Народния църковен събор, проведен от 23 февруари до 24 юли 1871 година, на който се приемат основните правила и начала за нормалното функциониране на независимата ни църква. През същата година Кръстевич издава прочутото си " Възражение", в което компетентно и логически обосновано, подкрепен с много сериозни доказателства, защитава в осем точки българската кауза в решаването на гръцко- българската духовна разпра.
Миналата година Гавраил Кръстевич бе обявен за почетен гражданин на Пловдив посмъртно, а тази година в деня на Съединението бе открит негов паметник в двора на църквата " Света Богородица".
