Една новина ме провокира да напиша този текст: "Пловдив „открадна” най-престижния рекламен фест" (заглавието е на podtepeto.com). Става въпрос за Фара, който традиционно се повеждаше в Албена, а тази година ще е в Пловдив. Всичко изглежда ОК, но всъщност нищо не е, защото показва начините на мислене, когато се развива културен продукт (въпреки че някои биха казали, че този фестивал няма нищо общо с културата, нищо че презентира успешно един голям дял от творческите индустрии).
Накратко Фара обявява местенето и датите си месец преди изданието, Пловдив не е в състояние да измисли нищо и съответно краде фестивали, а Албена губи традиционно издание. От тази ситуация никой не печели, защото за един фестивал местенето на локацията винаги е крачка встрани, особено месец преди това. След 2019 Пловдив ще изгуби всичко и ще остане периферен град в културно отношение, тъй като сме на прага на 2017 и градът нищо не е измислил, а откраднатите формати ще се върнат по местата си. А Албена губи добри приходи във време, в което сезонът е приключил.
И все пак за ФАРА и донякъде за Пловдив това местене не е лишено от логика. ФАРА е един супер успешен фестивал с традиции и решава много проблеми в индустрията, която представя. От маркетингова гледна точка преместването на фестивала показва колко е развит, успешен и ценен. Пловдив също имаше нужда от него, защото след две години градът ще е европейска столица на културата и има нужда бизнеса да инвестира в града. Въпросът е защо Пловдив не успя да го привлече още при обявяването му за такава през 2014 и защо за две години не разви компания от опитни търговци, които директно да представят на бизнеса всички възможности за инвестиране в града – както в инфраструктурни, така и културни продукти. В този момент вече е късно и изглежда като отчаян ход на Пловдив да спаси поне малко проекта си за европейска столица на културата, след като проспаха две години след избирането им.
С тези думи искам да кажа, че преместването на Фара в Пловдив е добра отправна точка, в която може да се види как функционира културата в България и каква отговорност има градът да промени представите на хората какво представлява съвременната култура. А тя е съвкупност от инфраструктора, бизнес и идеи. Затова малко предистория.
През 2012 година Пловдив беше един периферен град в културно отношение. За две години това се промени. В едно интервю бях казал, че Пловдив успя да направи така, че за да искаш да направиш нещо, което да бъде тренд в културно отношение, то трябва да се случи или да започне да се случва в този град. Изцяло се промени градската среда и в момента има много места, около които всеки може да позиционира своя продукт: като започнем от Цар Симеоновата градина и Пеещите фонтани, минем през Главната, Римския стадион, Капана, Античния театър, Тепетата и стигнем дори до Гребната база. Това бяха важни предпоставки за развитие, които в Пловдив осъзнаха. Защото няма фестивал или културно събитие по света, което да не се съобразява с градската среда. Публиката винаги иска едно нещо и то няма да се промени. А то е да се потопи в една по-различна атмосфера, да изживее нещо уникално, което не ти се случва в ежедневието. Това е най-важният фактор, който определя нейното решение. Или накратко казано: Пловдив не изпусна базисните неща в развитието на този сектор. Но дотук.
След като бяха свършени тези неща, градът заспа за дълго. Изпадна в препирни кой какво да прави и доведе дебата за култура до нивото на токшоу за проблемите на попфолка, като не искам да влизам в детайли. Общината от своя страна не показва, че може да управлява културните процеси (особено след смяната на заместник-кмета по култура). Фрапантно е как в първите две седмици на юни тази година се струпаха поне 10 фестивала и мероприятия. По този начин медиите не знаят кое е приоритет, Общината се паникьосва, защото не знае кой фестивал на коя локация да се проведе, бизнесът си губи фокуса къде да се позиционира, а публиката е разпокъсана и не знае къде да отиде и дали няма да изпусне нещо.
И на целия този хаос хората в града изпаднаха в заблуда, че е започнало да се води невероятен културен живот, който в сравнение с този в София е около два, три пъти по-малък, а в сравнение с градове като Нови Сад, Сърбия и много други в Румъния (нарочно давам примери от съседни държави) е незначителен.
Но да погледнем перспективата на посетителя на града в началото на юни месец. Ако си решил в последния момент да посетиш някой от фестивалите тогава, ще си истински късметлия ако успееш да си намериш хотел. Обслужването в него е много вероятно да не ти хареса, тъй като не отговаря на нивото, което очакваш и на цената, на която е. По време на фестивала трябва да се редиш на огромни опашки, за да си купиш бира, тъй като Общината трудно издава разрешения за точки на продажба, а в определени локации, пригодени за фестивали, дори е забранено (в някои случаи това се отнася и до химически тоалетни). А след като мине мероприятието, на което си, вероятно няма да можеш да вечеряш, защото повечето ресторанти затварят в 22:00 часа. И всъщност ти много трудно можеш да се потопиш в атмосфера, която отговаря на фестивална, тъй като през целия ден има малки неща, които те дразнят.
И тук се връщаме на бизнеса. Пловдив явно не се показа като узрял град, който може да управлява културните процеси. Да създава предпоставки за бизнес, защото не е провел открит диалог с нито един собственик на търговски обект, хотел, ресторант и пр. В развитите страни тези субекти дори подпомагат и фестивали чрез различни финансови и нефинансови инструменти. Очевидно не е проведен и диалог с бизнеса да инвестира. Или ако е проведен, е сгрешен изначално. Дано сега това се случи на ФАРА. И най-голямата грешка – не създаде нито един собствен културен продукт и не подпомогна нито един от форматите, заради които хората идваха в града. Загърби цели фестивали, които се родиха в Пловдив, за да привлича нови.
Понеже напоследък са модерни „Плаващите кейове“ на Кристо в езерото Изео. Представете си, ако някой в Пловдив прояви смелост и създаде подобен продукт на Гребната база и се изсипят 1,5 млн. души. Дори наполовината на това. След всичко, което изредих като преспектива на посетител, дали градът е подготвен да генерира дневни обороти от 4.2 млн. евро. Защото бизнесът около езерото Изео е инкасирал 88 111 000 евро, от които 76.5% са фактурирани в резултат на пряка връзка със събитието.
Т.е. развитието на градската среда в модерния свят минава през създаване, а не чрез „кражба“ на културни продукти. И не е случаен фактът, че Пловдив се свързва най-вече с „Нощта на музеите“, „Капана фест“ и “Street masters” (фестивали, които имат потенциал да останат и след 2019), защото това са продукти създавани и мислени за средата на Пловдив. Продукт, който е създаван в друг град винаги ще има период на преосмисляне и понякога това трае години.
Пловдив създаде Капана като арт квартал, но до този момент не е привлякъл нито една от модерните творчески индустрии. Пловдив има уникално наследство като Тютюневия град с уникална архитектура, която е била новаторска в световен мащаб за времето си, но не използва нищо от нея. Пловдив има мултикултурна общност, богатство, което не използва. Примерите са много. Въпросът е дали Пловдив ще има смелостта да създаде нещо, което да остане и след 2019. Фестивален комплекс около Гребната база е решение, в което би трябвало да се инвестира, защото то гарантира устойчивост и продължаващ интерес от компании, коитоще искат да развиват културни продукти в града. Ако нямаш такъв, а вече е късно за него, то най-вероятно ще привличаш формати до момента, в който вече няма да имаш средствата да ги поддържаш.
В краткосрочен план (до 2019) всичко ще изглежда страхотно. В дългосрочен - след годината, в която Пловдив ще е Европейска столица на културата всичко ще изглежда така, както е било през 2012 и едва ли би имало смисъл от това домакинство, а проблемите пред града ще са огромни.
Проектът „Европейска столица на културата“ е сложен и не са много хората, които го разбират в дълбочина. И все пак Пловдив има изход: инвестиции във формати, свързани с градската среда, защото на този етап, това е единственото нещо, което може да го отличи. Защото Пловдив няма зали, изостава с изграждане на инфраструктура, инвестира се предимно в районите около Главната и вероятно ефектите от 2019 ще са нищожни. А до тогава остават две години и половина. Много малко време, а много беше загубено. Поне това да не се прахоса.
* Автор: Александър Митов. Публикацията отразява позицията на автора и не е позиция на Actualno.com
