Както вече Actualno.com съобщи, срещу 600 000 лева община Пловдив ще купи имот от 32-ма собственика, наследници на прочутия за времето си райковец Анастас Куцооглу, който дарил 4 милиона златни лева, за да се построи ЖП-линията Пловдив-Асеновград през 1927 г.
Още: Започва кандидатстването за прием в детските градини в Пловдив
Още: Актьори играят благотворително в помощ на малкия Калоян
Целта на управата е да завърши ремонта на площад „Централен“.
С решение на местния парламент от вчера кметът получи правото да придобие имота с площ 286 квадратни метра, а за него спорът между собствениците и общината е повече от пет години.
Мястото в центъра на Пловдив е оградено и с надпис „Частен имот“ откак със заповед на кмета там бяха премахнати четири магазина за промишлени стоки и кафе-пицария.
Още: Кметът на Пловдив чете приказки в Центъра за специална образователна подкрепа
Още: Кметът на Пловдив посрещна норвежка делегация по енергиен проект
Кметската заповед за премахване бе обжалвана от различни групи собственици, но съдилищата отхвърлят оплакванията, показва справка в съответните инстанции, до които са стигнали делата.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Карлово на протест: Стотици младежи излизат срещу кмета Емил Кабаиванов
Още: Кметът на Пловдив награди лекари в Световния ден на здравето
Всички собственици, респективно наследници, са получили имота като правоприемници на бившето „Стоково варантно дружество“ АД със заповед на областния управител Андон Андонов от 1999 г.
Спорът с местната администрация се изостри след като стана ясно, че заедно с реконструкцията на площад „Централен“ ще се прави пешеходна връзка с археологическите разкопки от северната страна на пощата.
Неслучайно в делата се посочват два значими за местната общност проекти, които са станали основа за възникване на спора между страните.
Още: Кметът на Пловдив поздрави работещите в здравеопазването
Още: Заместник-кметът на Пловдив награди победителите в благотворителен ученически турнир
Единият е „Одеон при форума на античния Филипопол – реставрация, експониране и използване“. Проектът е изпълнен от ДЗЗД „ОДЕОН“ с изплатени за него сума от 115 347 лв. без ДДС.
Другият обаче е много по-мащабен. Това е проектът „Подлез при Централната поща” – транспортен възел на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител” – бул. „Княгиня Мария Луиза” – ул. „Гладстон” – изпълнение на основен ремонт по одобрен проект“.
Договорът е подписан в началото на юли месец 2018 г. и е на стойност 10 229 943 лв. без ДДС. За изпълнител е избрана пловдивската фирма „Драгиев и Ко“ ООД и по него вече се работи.
Дружеството е поело ангажимент да изпълни обекта за 295 дни като ползва фирма „ИСА 2000“ ЕООД за подизпълнител в 48% от дейностите.
Спорният имот е бил някога собственост на Анастас Куцооглу – крупен тютюнотърговец, роден в село Райково, днешен квартал на Смолян. Починал е в Пловдив през 1945 година. Той е известен като основател на безплатна трапезария за ученици в Асеновград. В памет на своите родители Анастас Куцооглу създава фондация „Анастасия и Димитър Куцооглу". С дарените от него 4 милиона златни лева е построена ЖП-линията Пловдив-Асеновград през 1927 г.
Анекдот за него разказва, че веднъж Анастас Куцооглу спрял за обед в гостилницата на Бачковския манастир и си поръчал фасул чорба.
Гостилничарят не го познал и измърморил, че предния ден там били синовете на Куцооглу – яли, пили и музиканти си водели. Направили голям масраф (сметка).
„ - Пък ти с фасул чорба минаваш!“ – „Така трябва да бъде - отговорил чорбаджията - синон (синът) ми си има бубайко (баща), пък яс си нямам”.
В книгата си „Чудаците на Пловдив“ Иван Дионисиев пише: „В големия бизнес между двете световни войни никой не оспорва, че най-мощната фирма в търговията с тютюни е АКА (Анастас Куцоглу – Амстердам). Едноличен собственик е Анастас Куцев, чист българин от Райково, който държи тютюневия пазар в България, Гърция и Турция, а турцизираната фамилия Куцооглу или Куцоглу, някои го наричат и Куцоолу, се възприема добре и в трите страни. Виждаме сградите, на които е бил собственик“.
В други мемоари пише: „Най-развитият икономически център на Западна Тракия беше Ксанти. Основното му богатство (на Куцооглу) идваше от производството и износа на най-висококачествен тютюн, чиято годишна стойност се пресмяташе между 30-35 милиона лева. Търговията преди 1912 г. бе изцяло в ръцете на повече от 30 чуждестранни и местни фирми, които притежаваха 143 склада. Освен фирмите на Кудоглу и Куцооглу, всички останали бяха небългарски."
Измежду сегашните собственици на имота, който скоро ще стане общинска собственост, само един има същата фамилия. Анастасия (Шони) Константинова Куцооглу (внучка на богатия търговец) притежава и най-големият дял от него – 31,65% идеални части.
