"На една стока ѝ е важен фасонът. Докараш ли я на външен вид, ще я продадеш. Съдържанието няма значение – клиентът разбира какво е купил чак когато се прибере у дома. Тогава вече е късно да я връща". Тази тънкост на алъш-вериша ми обясни преди време един стар търговец, работил и при т.нар. социализъм, и през т.нар. демокрация в България.
Наскоро се сетих за думите му по повод дългоочакваните чуждестранни инвестиции в Плевен. Замислих се, че за инвеститорите, освен необходимата инфраструктура, транспортни връзки, отношения с местната власт и т.н., е много важен и имиджът на съответния град. Тоест, имиджът е стока и колкото повече го лъскаш, толкова по-продаваем става. А продаде ли се веднъж, купувачът да си бере грижата.
Пример:
31 март 2015 г.
В новопостроено бяло хале край плевенския квартал "Сторгозия" се събират журналисти от близо и далече. Ще отразяват откриването на първия български завод на немската компания "Нексанс аутоелектрик". Новото предприятие е "Електрокабел България". Ще произвежда кабелни системи за BMW. Обявената инвестиция е 4 млн. евро – основно в технологично оборудване. Компанията предвижда да изгради и втора своя производствена мощност в Плевен. Очакваните нови работни места са общо близо 600. Сред официалните гости на тържеството са Цецка Цачева, тогава председател на Народното събрание, Любен Петров, по онова време зам. министър на икономиката, и бившият плевенски кмет проф. д-р Димитър Стойков /ГЕРБ/.
"Инвеститорите искат стабилност, предсказуемост, работеща съдебна система. В тези посоки са насочени усилията на националните власти в тясно съдействие с местната властЮ, каза при откриването на предприятието Цецка Цачева.
Още половин година преди да заработи новото предприятие хиляди безработни плевенчани тичаха през глава да подават молби за постъпване на работа. Кандидатите бяха толкова много, че в един момент на портала на бъдещия завод беше сложен лист, на който с големи букви пишеше: "Не приемаме молби за работа!"
И както не приемаха молби за работа, така след година-две се оказа, че новото предприятие не може да си намери достатъчно работници. Злите езици твърдят, че заплатите били малки и хората сами напускали. Истинските причини са известни само на шефовете на компанията.
27 септември 2018 г.
В другия край на Плевен отново се открива завод и отново – за кабели и кабелни системи за автомобили. И отново журналисти от близо и далече отразяват събитието. Инвеститорът е компанията "Леони". Планираната инвестиция е 32 млн. евро, а бъдещите нови работни места над 2 000. Сред гостите най-високопоставеният представител на държавата е вицепремиерът Томислав Дончев. Също като Цецка Цачева три години по-рано, и той уверява чужденците, че са взели правилното решение, а държавата ще им помага.
24 януари 2019 г.
Борис Петков, директор на Инспекцията по труда в Плевен: "Единственото масово уволнение в Плевенска област през 2018 г. беше в "Електрокабел". Бяха освободени около 200 души – главно от производството. Останали са само 2-3 майки, които трябва да си получат обезщетенията, и малко ръководен персонал".
Много от освободените работници от "Електрокабел" с излизането от портала отивали директно в "Леони", за да подадат молби за постъпване там.
Инвеститорът си отива, да живее инвеститорът!
Другата "бяла лястовица" на чуждестранните инвестиции в плевенската икономика е френската компания "Малтери Суфле". Тя обяви, че смята да построи нов завод за малц в града. Той ще е на мястото на бившия пивоварен завод и ще струва на компанията 30 млн. евро. Очаква се строителството да започне тази година и да приключи през 2020 г.
Според данните от националната статистика преките чуждестранни инвестиции в Плевенска област намаляват драстично през последните 5-6 години. През 2013 г. те са били 311 млн. евро., а през 2017 г. са паднали до 226 млн. евро. Областният център също част от тенденцията в тази статистика.
За разлика близкото минало, сега Плевен няма мощни предприятия, които да са локомотива на неговата икономика. На практика градът се е превърнал в една огромна шивачница, която бълва дрехи на ишлеме за западните пазари. Жените седят зад шевните машини по 8-10 часа, че и повече, когато се налага. Всеизвестна тайна е, че го правят за малки заплати, защото друга работа не могат да си намерят в Плевен. След повишаването на минималната работна заплата обаче се очаква да започне закриването и на шивашки предприятия, защото инвеститорите търсят ниска цена на труда, твърдят бизнесмени от бранша.
Малки заплати – малка покупателна способност
Вече никой не се изненадва, че част от големите търговски вериги също започнаха да се изнасят от Плевен. Една от тези вериги пробва пазара на различни места в града с четири свои хипермаркети, но накрая остави само два от тях. Друга верига опита с два магазина и после ги закри. Трета едва изтрая две години и също си вдигна чукалата.
В двата плевенски мола добър оборот правят само кафенетата и закусвалните. Наемателите на останалите помещения периодично се сменят, защото не изкарват достатъчно, за да си плащат наемите и да са на печалба.
* От "Панорама мол Плевен" обаче твърдят, че от 2014 година насам, когато центърът отваря врати, функционират обектите на всички наематели, сключили договори преди самото откриване и, че към момента запълняемостта на помещенията в "Панорама мол" достига 90%.
Безработицата
През януари плевенското Бюро по труда отчете най-ниското ниво на официалната безработица в общината през последните 10 години /б.а. - никой не може да каже колко е неофициалната безработица, но със сигурност тя е много по-голяма/. Регистрираните на трудовата борса са 3 480 души – 5,4 на сто, съобщи Здравко Дафинов, директор на Бюрото. Той изрично уточни, че причините не са само икономически, а и демографски. Спадът в регистрираната безработица идва и от трайното намаляване на населението в община Плевен. С основно и по-ниско образование са 1 185 от безработните. Висшистите са 509 – при тях има най-голям "оборот", защото бързо си намират работа. Над 50-годишна възраст са 778 души, а младежите са 518.
Обявените работни места в Бюрото по труда за януари са само 73. Това означава, че за едно се борят 48 безработни – близо два пъти и половина повече от средното за страната. Голяма борба пада... Свободни работни места има за учители, възпитатели, шивачки, водопроводчици, продавачки, чистачки и др.
Населението на Плевен отдавна падна под 100 000 души
Според данните от националната статистика към края на 2017 г. в областният град са живеели 95 598 души. През същата година коефициентът на раждаемост в Плевен е бил 8,4 на 1 000 души население, а смъртността е била 14,3 на 1 000. Коефициентът на естествения прираст е бил минус 5,8 на 1 000. Доста повече плевенчани се преселват в други градове, в чужбина или в отвъдното, отколкото се раждат. Няма данни колко от преселилите се да са изпитали такава носталгия, че да се върнат в Плевен да живеят.
Обезлюдяването на града е трайно и продължава от много години. Децата в училищата намаляват. В началото на тази учебна година местният парламент в Плевен гласува да се отпуснат от бюджета на общината близо 56 000 лв. за финансиране на маломерни и слети паралелки в седем общински училища. Това може да "спаси" учебната година, но не решава проблема с отрицателния естествен прираст.
"Кадърните млади хора бягат от Плевен, защото тук нямат поле за реализация. Випуските на Математическата гимназия "Гео Милев" са по около 150 абитуриенти. От тях в града остават не повече от десетина души. Другите заминават или в чужбина, или в София. Така е поне от 20 години. Така е и в останалите елитни гимназии. Реално, жителите на Плевен са вече около 70 000 души", коментира учител с над 35-годишен стаж.
С милиони от Европа през последните години центърът на града буквално светна. Плевенчани с основание се гордеят и с уникалната си водна каскада, и с фонтаните си, и с новия вид на централния площад, и с преобразената градска градина.
На 200-300 метра в страни от центъра обаче гледката е съвсем различна, а на места в крайните квартали е направо трагична. Уличната настилка е надупчена бетер швейцарско сирене, а тротоарите са разбити. Заради паркираните навсякъде коли, майките с детски колички са принудени да се движат по асфалта. При всеки пореден ремонт уличките в крайните квартали обикновено остават последни за кърпене – ако остане време и асфалт за тях.
"Нашата улица е в Девети квартал. Дълга е около 200 метра, а дупките по нея са поне 300. И Алберто Томба да съм, пак не мога да заобиколя всичките. Всяка година ми се налага да ремонтирам предницата на колата. Опитвал съм се да разгадая на какъв принцип запълват дупките в настилката – минават през няколко дена, хвърлят няколко лопати асфалт и си отиват. След два дена гледам – запълнили още няколко дупки. И така продължават със седмици", обяснява ядосано жител на квартала.
В подобна ситуация са и близо 30 000 жители на квартал "Дружба", и част от обитателите на квартал "Сторгозия". Оправданието на местната власт, че няма достатъчно пари, за да се ремонтират всички улици в града, не топли никого.
"Когато трябва да си плащам местните данъци и такси, никой не ме пита имам ли достатъчно пари, за да ги внеса", коментира друг плевенчанин.
Спортът също остана в задния двор
Градът, който е дал на България стотици спортисти, спечелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства, сега на практика няма нито една нормална спортна база. От колективните спортове единствено баскетболният "Спартак" поддържа прилично ниво в Националната баскетболна лига. Футболният "Спартак" преди няколко години стана общински клуб и сега играе в Северозападна трета лига. Стадион "Плевен" също е общински – състоянието му просто не е за описване. Медали в Плевен сега носят предимно клубовете по бойни спортове.
Една от големите надежди на българската лека атлетика – плевенчанинът Тихомир Иванов, който стигна до финалите на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. в дисциплината "висок скок", се състезава от името на "Свилоза" –Свищов. Преди време той обясни защо е напуснал родния си град пред местния сайт pleven.utre.bg:
"В Плевен има условия, но не може да се развие професионален спорт. Трябваше да си сменя клуба, да не се състезавам за Плевен само и само да имам някаква възможност да си набaвям храна, нещо елементарно. Условия има в държавата, не са много обаче. Има определени градове, където може да се занимаваш професионално с лека атлетика - Стара Загора, Велико Търново, Сливен, Варна... Но за жалост в нашия град Плевен все още няма условия. Много бих искал да си тренирам там, но на този етап не е възможно."
Автор: Ангел Атанасов
