10 декември 1977 г. Около току-що завършената Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” са се събрали десетки хиляди плевенчани. Всички те през последната година са участвали с труда си, с пари или и с двете в изграждането на уникалния за България мемориал. Затова откриването на Панорамата е особено важно за тях. Но вместо тогавашния „пръв партиен и държавен ръководител” Тодор Живков, лентата прерязва Александър Лилов. Той е член на ЦК на БКП и е най-високопоставеният гост на тържеството. Хората са изненадани и озадачени от отсъствието на Живков на такова събитие. Причината обаче е известна на малцина.
Още: Увеличават размера на еднократните помощи при раждане или осиновяване на дете в Плевен
Още: Плевен посреща пролетта в парк „Кайлъка“ със забавления и активности за цялото семейство
„Инициатор за изграждането на Панорамата беше тогавашният Окръжен комитет на БКП в Плевен – по онова време негов секретар беше Пенко Герганов. Тогава бях в Окръжния комитет на Комсомола”, разказва плевенчанинът Илия Мургин. Той е един от участниците и в събитията, предшестващи решението за построяването на мемориала, и в самото строителство.
„Имаше няколко срещи с Тодор Живков, на които беше обсъждано нашето предложение Панорамата да бъде изградена на мястото, на което е сега. Те обаче не завършиха с успех за нас. Оказа се, че голяма част от членовете на Политбюро на ЦК на БКП са лобирали и са настоявали този мемориал да се построи в Стара Загора. И Пенчо Кубадински, и Милко Балев са „натискали” Панорамата да е в Стара Загора. А те имаха голямо влияние в Политбюро. Нашите аргументи бяха, че избраното място е точно там, където са се водели боеве за освобожданието на Плевен. Освен това бяхме направили допитване, което показваше, че цялата общественост иска в града да се построи такъв мемориал и е готова да участва в строителството с труд и със средства”, продължава разказа си плевенчанинът.
Най-силният аргумент обаче се оказали побратимските отношения на Плевен с Ростов на Дон. По онова време Първи секретар на областния комитет на КПСС /б.а. – Комунистическа партия на Съветския съюз/ в Ростов на Дон бил Иван Бондаренко – човек, който се ползвал с голям авторитет в някогашния СССР. Именно той настоял Панорамата да бъде построена точно в Плевен. Въпросът стигнал чак до Леонид Брежнев – тогава генерален секретар на КПСС. Брежнев лично въздействал на Живков за решението къде да се строи Панорамата, твърди Мургин.
Още: Без „Синя зона“ в празничните дни за Великден в Плевен
Още: Комисия предложи да се награди архитект със званието „Почетен гражданин на Плевен“
„Ние вече бяхме готови с идейни проекти как да бъде изградено това съоръжение. Градът пое голяма част от разходите по строителството на Панорамата. Самооблагането на жителите беше 2 процента от заплатите им. И Ростов на Дон помогна финансово. Строителството започна. Всяко едно предприятие в Плевен, според възможностите си – с работна ръка, специалисти и т.н., участваше в изграждането на на грандиозния обект. Аз оглавявах една постоянна бригада от около 60 души. Няма да е преувеличено, ако кажа, че хората работеха с желание и ентузиазъм. На обекта се работеше на две смени. Жалко е, че Тодор Живков не дойде на откриването. Не знам дори дали въобще е идвал някога да види плевенската Панорама”, допълва плевенчанинът.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
При откриването на Панорамата през декември 1977 г. в приемната зала в бетонна шахта е поставена и зазидана капсула със завет към идните поколения, написан на специална оризова хартия. Капсулата трябва да бъде извадена и отворена през 2077 г. Илия Мургин е един от участниците в написването на завета. Неговата ръка е поставила капсулата в бетонната шахта.
Бившият първи Тодор Живков
Още: Пускат фонтаните в Плевен за Великден
Още: Община Плевен обявява нов публичен търг за жилищния блок, който закупи от НЕК
„Исках да платя на БНТ, за да получа копие от репортажа за откриването на Панорамата, но за съжаление, в националната телевизия не успяха да открият в архивите си такъв материал. Стана ми обидно, защото това е единственият такъв мемориал в България и свидетелствата за неговото откриване би трябвало да се пазят. Панорамата се посещава от много чужденци, включително и от Турция. Турската държава се отнася с почит и уважение към този паметник – за нея той е свидетелство за героизъм, проявен от турската армия в боевете при Плевен.
Близо 100 000 трудодни дадоха на обекта плевенчани – работиха до последно – до почистването, до метенето, до най-дребните детайли. Хората го правеха, за да могат един ден да кажат на децата и внуците си, когато дойдат да посетят Панорамата, че имат свой личен принос за нейното изграждане. Както направих и аз с моите деца и внуци. Много ми е трудно да си представя, че днес подобно нещо може да се случи”, завършва разказа си плевенчанинът.
