10 декември 1977 г. Около току-що завършената Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” са се събрали десетки хиляди плевенчани. Всички те през последната година са участвали с труда си, с пари или и с двете в изграждането на уникалния за България мемориал. Затова откриването на Панорамата е особено важно за тях. Но вместо тогавашния „пръв партиен и държавен ръководител” Тодор Живков, лентата прерязва Александър Лилов. Той е член на ЦК на БКП и е най-високопоставеният гост на тържеството. Хората са изненадани и озадачени от отсъствието на Живков на такова събитие. Причината обаче е известна на малцина.
Още: Пазарджик ще има алея „Проф. Величко Минеков“
Още: Приеха годишната Програма за развитие на туризма в община Плевен
„Инициатор за изграждането на Панорамата беше тогавашният Окръжен комитет на БКП в Плевен – по онова време негов секретар беше Пенко Герганов. Тогава бях в Окръжния комитет на Комсомола”, разказва плевенчанинът Илия Мургин. Той е един от участниците и в събитията, предшестващи решението за построяването на мемориала, и в самото строителство.
„Имаше няколко срещи с Тодор Живков, на които беше обсъждано нашето предложение Панорамата да бъде изградена на мястото, на което е сега. Те обаче не завършиха с успех за нас. Оказа се, че голяма част от членовете на Политбюро на ЦК на БКП са лобирали и са настоявали този мемориал да се построи в Стара Загора. И Пенчо Кубадински, и Милко Балев са „натискали” Панорамата да е в Стара Загора. А те имаха голямо влияние в Политбюро. Нашите аргументи бяха, че избраното място е точно там, където са се водели боеве за освобожданието на Плевен. Освен това бяхме направили допитване, което показваше, че цялата общественост иска в града да се построи такъв мемориал и е готова да участва в строителството с труд и със средства”, продължава разказа си плевенчанинът.
Най-силният аргумент обаче се оказали побратимските отношения на Плевен с Ростов на Дон. По онова време Първи секретар на областния комитет на КПСС /б.а. – Комунистическа партия на Съветския съюз/ в Ростов на Дон бил Иван Бондаренко – човек, който се ползвал с голям авторитет в някогашния СССР. Именно той настоял Панорамата да бъде построена точно в Плевен. Въпросът стигнал чак до Леонид Брежнев – тогава генерален секретар на КПСС. Брежнев лично въздействал на Живков за решението къде да се строи Панорамата, твърди Мургин.
Още: Приключи ремонтът на водопровод „Черни Осъм“ в Плевен
Още: Община, полиция и пожарна със съвместна проверка в нощни заведения в Плевен
„Ние вече бяхме готови с идейни проекти как да бъде изградено това съоръжение. Градът пое голяма част от разходите по строителството на Панорамата. Самооблагането на жителите беше 2 процента от заплатите им. И Ростов на Дон помогна финансово. Строителството започна. Всяко едно предприятие в Плевен, според възможностите си – с работна ръка, специалисти и т.н., участваше в изграждането на на грандиозния обект. Аз оглавявах една постоянна бригада от около 60 души. Няма да е преувеличено, ако кажа, че хората работеха с желание и ентузиазъм. На обекта се работеше на две смени. Жалко е, че Тодор Живков не дойде на откриването. Не знам дори дали въобще е идвал някога да види плевенската Панорама”, допълва плевенчанинът.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кметът на Плевен проведе работна среща с министъра на образованието
При откриването на Панорамата през декември 1977 г. в приемната зала в бетонна шахта е поставена и зазидана капсула със завет към идните поколения, написан на специална оризова хартия. Капсулата трябва да бъде извадена и отворена през 2077 г. Илия Мургин е един от участниците в написването на завета. Неговата ръка е поставила капсулата в бетонната шахта.
Бившият първи Тодор Живков
Още: Четири незаконни сметища в община Плевен вече са премахнати
Още: Северняшкият ансамбъл от Плевен представя близо 100 образователни концерта
„Исках да платя на БНТ, за да получа копие от репортажа за откриването на Панорамата, но за съжаление, в националната телевизия не успяха да открият в архивите си такъв материал. Стана ми обидно, защото това е единственият такъв мемориал в България и свидетелствата за неговото откриване би трябвало да се пазят. Панорамата се посещава от много чужденци, включително и от Турция. Турската държава се отнася с почит и уважение към този паметник – за нея той е свидетелство за героизъм, проявен от турската армия в боевете при Плевен.
Близо 100 000 трудодни дадоха на обекта плевенчани – работиха до последно – до почистването, до метенето, до най-дребните детайли. Хората го правеха, за да могат един ден да кажат на децата и внуците си, когато дойдат да посетят Панорамата, че имат свой личен принос за нейното изграждане. Както направих и аз с моите деца и внуци. Много ми е трудно да си представя, че днес подобно нещо може да се случи”, завършва разказа си плевенчанинът.
