13-годишният пианист Борил Марков от Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен завърши 2018-та с поредно високо признание на неговия музикален талант. Той спечели първа награда на конкурса Grand Prize Virtuoso, който се проведе в Рим. По покана на журито Борил замина за Вечния град и участва в гала-концерта на отличените с най-високите награди участници. Бил е единственият представител на родината си. Той е ученик от класа по пиано на Антоанета Воденичарова в плевенското НУИ „П. Пипков“.
„Конкурсът се провежда по интернет – участниците изпращат видеозаписи на свои изпълнения. Журито ги оценява и преценява кои от отличените с първа награда да покани на гала-концерта – както стана при мен. Концертът мина страхотно. Беше в зала Театро студио парк де ла музика. За първи път бях в Рим и много ми хареса. Изсвирих Шопен – „Полонез“, опус 40, № 10. Имаше музиканти от целия свят. В моята група бяха около 20 участници с различни специалности – цигулка, виолончело, флейта и пиано“, разказва Борил.
Той е трето поколение пианист в дълга фамилия от музиканти. Неговата баба – Кети Маринова, е един от основателите на Музикалното училище във Варна. В него тя дълги години е преподавала пиано на малки и големи ученици. Баща му – Пламен Марков, също е пианист. Той преподава камерна музика в НУИ „П. Пипков“ и е диригент на Общинския духов оркестър в Плевен. Майка му – Силвия, преподава солфеж в същото училище. Чичо му – Илиян Марков, и неговата съпруга Янита също са избрали пианото за своя съдба. И сестрата на Борил – Христея, е пианистка. Тя е студентка в Музикалната академия в Женева…
„Родителите ми не държаха непременно да стана музикант. Сестра ми е по-голяма от мен – всяка нощ я чувах как свири и ми хареса. В първи клас започнах с флейта, но следващата година продължих с пиано“, разказва Борил.
Заради сериозната разлика във възрастта – 10 години, братът и сестрата не са имали съвместна музикална изява. Нито пък някога е имало съперничество между двамата – тя е много по-напред в обучението си и няма как той да свири нейния материал, признава седмокласникът.
2018-та донесла на Борил още две отличия. Явил се на конкурса „От Бах до джаз“ в Атина и спечелил втора награда. След това се явил на онлайн конкурса „FLYING STAGE" в Бургас и получил трета награда.
Сега му предстои участие на конкурс в Крайова, Румъния. Пада си по джаза и за Крайова готви две творби на любимия си композитор – Милчо Левиев.
Обикновено за пианото Борил отделял по около два часа на ден. Никога не засичал колко точно колко време му отнема да се подготви. Като всеки тийнейджър, обича да излиза с приятели, да играе на компютър, да кара колело или скейтборд.
Досега не се е опитвал да композира – не изпитва такава необходимост. Затова пък много често му идва отвътре да направи своя интерпретация на произведение, което вече му е много „улегнало“ и го свири с лекота.
От големите пианисти на нашето време му допадат Евгени Кисин и Ланг Ланг.
„Все още не съм решил как да се развия в бъдеще. Ако не съм пианист, може би щях да бъда актьор. Театърът ми е любимо хоби. От миналата година ходя в школата на плевенския театър „Иван Радоев“. Първото ми участие в премиера беше в постановката „И в дъжд, и във вятър, пак на театър“. Тази година в школата готвим премиера на „Уестсайтска история“, допълва с усмивка Борил Марков.
„Приятно ми е да работя с такава многостранна личност като него. Борил се интересува от много неща и това при всички положения ще му помогне в бъдеще - и в музиката, и в живота. Един артист трябва да има богата обща култура. Повечето днешни млади хора са свикнали с лаптопа – всичко да им е написано и те да го приемат като абсолютна даденост. Борил не е такъв – когато нещо го интересува, пита и търси отговори“, твърди неговата учителка по пиано Антоанета Воденичарова.
