Църквата „Света Петка“ е най-красивият храм и паметник на културата в град Брезник. Тя се намира в югоизточния край на града в подножието на живописния хълм Бърдо, предаде репортер на БГНЕС.
Историята на храма започва през средновековието, но сигурните данни са доста оскъдни. През смутната кърджалийска епоха град Брезник и местните църкви и манастири са подложени на разграбване от разбойническия главатар Кара Фейзи.
„Света Петка“ е възстановена през 1818 г. Нейни ктитори са поп Кръстьо и протопоп Павел. В средата на 19 век в храма се открива първото светско училище в Брезник. Пръв учител е Георги Йошев, който е ученик на бележития възрожденец Захари Круша. Впоследствие училището се разраства и през 1869 г. е настанено в специално построена за целта сграда.
„Света Петка“ продължава да действа като енорийски храм и след освобождението от турско робство през 1878 г
Църквата добива днешния си вид след неколкократни изграждания. Най-стара е източната част и тя датира от средните векове. „Света Петка“ е построена от ломен камък споен с хоросан, покривът е дъсчен. На няколко метра от храма е издигната камбанарията й.
Вътрешността на църквата е била богато изографисана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Запазени са фреските от 18 и 19 век. На тях виждаме светците Василий, Спиридон, Георги и много други. Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Марина. Те държат в ръцете си макет на църквата „Света Петка“. В двора на църквата е имало кладенец със Светена вода, чиито лечебни свойства са привличали хора от цяло Брезнишко.
Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст - "Венчилка" най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа.
Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение).
