"Заминахме за Германия веднага след края на следването през 2001 година. Противно на разпространените мнения, никой не ни е чакал с отворени обятия, нито всичко е вървяло по мед и масло", разказва във Facebook д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория по инфекции на мозъка към Университета в Берн, Швейцария от 2016 г. Илиев беше един от ключовите анализатори по време на кризата с COVID-19.
Още: Ивайло Мирчев: Има индикации, че скоро ще бъдат поискани и други имунитети
Още: Ивайло Мирчев: Мисленето е враг номер едно на Копейкиновата селищна система
"Кандидатстваше се за визи, за разрешения за работа, опитите да се заплаща по-малко, защото си източноевропеец, и да те притискат административно шефовете ти, бяха ежедневие. Никога не съм се поддавал на този натиск и съм бил винаги с един крак готов да си тръгна. Това ме спаси - никога нищо не е било на всяка цена.
В Германия се сблъсках с най-негодните хора като отношение и поведение, които не се свеняха да използват системата в своя полза. Както и с най-коректните. Навсякъде "се готви с вода" - има и добри, и лоши хора. Ситуацията се промени драматично през 2007 година с влизането на България в ЕС и отпадането на много ограничения, което обаче почти съвпадна с взимането на гражданство, което също реши много проблеми. В периода до 2007/8 със завист си говорех с близки и познати, които определено имаха по-весел и лек личен живот в България с роднини, осигурени жилища, купони и по-забавен социален живот, но с професионални компромиси. Въпросът е какво търси човек. За 20 години Германия се разви и промени в позитивна за имигрантите посока. Наивно е да се мисли обаче, че всичко е блестящо - различно е. Защо останах обаче (приемам, че животът ми в Швейцария е доста сходен на немския, а и съм непрекъснато между двете държави)? Няколко причини:
1. Професионалното ниво беше много по-високо.
Още: Полина Паунова за Кирил Петков: Инфантилизмът е простим до едно положение
Още: Георги Кадиев: Нищо не е научено от 2013 г.
2. Съществуват механизми и възможности добре да се защитите от некоректни хора.
3. Като лекар си винаги добре приет. Близък приятел и домашен лекар (вече покойник) ми каза "Имаш късмет, че си лекар и хората в Германия те гледат със страхопочитание, ако си строителен работник от България тук, ще усетиш съвсем различно отношение". Професията дава статус.
4. Добро здравно осигуряване. През 2000 година преминах през онкологично заболяване с химио- и лъчетерапия и беше много важно да си осигуря добро здравно обслужване при неприятни изненади.
5. Добро училище за децата.
6. По-чиста и подредена среда.
7. Страшно много приятелства, които създадох.
Ако имам втори шанс, какво бих направил различно? Бих отново отишъл в чужбина, но не в Германия, а в Щатите. Когато пристигнах в Германия 2001-а година, имах предложение за работа и от лаборатория в САЩ, но везните, които наклониха решението към Европа, бяха семейството ми и здравната осигуровка. Сега бих рискувал. По отношение на наука и научни постижения Щатите са и ще бъдат още много време номер 1. Дали щях да съм по-щастлив - не знам. Винаги съм бил работохолик и не знам дали бих работил повече или по-малко. Вероятно еднакво. Въпросът е какво получаваме за труда и усилията си, къде се чувстваме по-добре и къде се развиваме по-удовлетворително", завършва Аспарух Илиев.
