Леко глупава игра на думи, но си я харесвам. Всъщност Exit не е никакъв изход, а един от нак-мащабните фестивали наоколо, като се простира на цялата територия на Петроварадинската крепост в Нови Сад. Което е огромна площ, пълна с хора, десетина сцени, павилиони, барове, скари (ама сръбски!), светлини, звук и стотици артисти.
Пристигаме привечер, настаняваме се по луксозните къщички на Рибарския остров, отдъхваме и в 8 вече съм се наредил на опашка да си взема пропуска. Бързо, лесно, удобно. На гишето е София, която ми беше гид на конференциите тук миналата година и ни става яко, че се виждаме. Обичам Нови Сад.
Намирам се с един от най-готините ми приятели – Будимир от местната садърн рок банда Concrete Sun, той е с още двама юнаци и се пускаме във вихъра на Exit. На главната сцена е местната популярна пънк бригада Goblini, но ние бързаме към Explosive Stage за да хванем белградското пънк рок трио Replicunts. Игрите на думи продължават. Говорим си обаче за три яки мацки, които забиват адски енергичен пънк-ен-рол в духа на ранните Ramones и The Clash. И изглеждат супер. Басистката-вокалистка Барбара е с униформа на ученичка отпреди промените, само че ако беше такава, си плаче за намаляване на поведението. На китаристката и певица Катарина униформата е пънк като по учебник. Дълга черна коса до кръста на бретон и обръсната над ушите, с раздърпан чорапогащник, миниполичка и тясно потниче, татуирана до ушите. Саня е на барабани, с къса и изрусена коса, много татуировки и още повече енергия в ритъма. Страхотни са и се понасям за техен мърч след сета им.
След това на главната сцена е и една от най-интересните ми банди в афиша – американците Eagles Of Death Metal. Не, не свирят дет метъл, а тарикатски калифорнийски рокенрол, който на моменти силно навява спомени за Queens Of The Stone Age, които гледахме на същата тази сцена преди година. И нормално – когато групата тръгва преди 15 години, основно лице в нея, редом с китариста и вокалист Jesse Hughes е лидерът на Кралиците Josh Homme. Чувал съм, че са страхотни на живо и да ви кажа, не е лъжа. Супер колоритни и мега енергични, петимата от сцената черпят с чудесни рокенрол парчета за танци, подскоци и припяване като Cherry Cola, I Only Want You и веселбата на I Want You So Hard (Boy's Bad News) за финал.
Нямаме време да се обърнем, защото след пет минути на Fusion Stage са едни други големи любимци – гръцкото стоунър рок торнадо 1000mods, които гледахме вече три пъти в София по покана на Rawk’n’Roll. За мен ще е пети път след лайва им в Берлин през април. Минаваме на бегом през една от електронните сцени, ниско под пътеката, пълна с всевъзможни светлинк, лазери и пищящ звук, когато от Fusion се разнася познатия грохот на гърците. Петимата вече са на сцената и тресат колоните със 7 Flies. Няколко лакътя по-късно съм стиснал оградата и развявам коси, докато с Данис крещим един срещу друг Can’t follow you ‘cause I’m feeling so lone от разкошния дезърт химн Vidage. Удрят и Low, на която заснеха клип миналата година в Mixtape 5 и са във върхова форма, Неслучайно от две години са в афиша на всеки по-интересн фестивал, свързан със стоунър сцената в Европа. Заслужават и още повече.
Силите вече отплуват, но се връщаме за британските грайндкор/дет метъл лидери Napalm Death. Apex Predator – Easy Meat, тринайсетият им албум излезе в началото на годината и за много фенове и критици е сред най-силните им записи. Гледали сме ги неведнъж в България, на сцена са от 30 години и определено знаем какво ни чака. Само дето всеки път се схващам, когато виждам тази банда така отдадена на това, което прави, така истинска и неебателна. Барни Грийнуей е на сцената с къси гащи и синя тениска, не спира да я обикаля и да се тресе като ударен от ток епилептик, докато грухти и реве в микрофона, под музикалния съпровод (хахаха) на тримата си колеги. Абсолютни машини, невъобразимо добри и безкрайно честни, Napalm Death са жестока лайв банда. И фойерверките, които избухват над Main Stage така хубаво се виждат и над Explosive сцената и си пасват с бандата на нея, сякаш са специално за Napalm Death.
Тук вече изнемогваме и сядаме на скара, картофки и бира, преди да се отправим с куцукане към леглата, за да възстановим сили за Ден 2.
Автор: Ивайло Александров
