На 90 години почина Джон Мейъл, британският блус музикант, чиято влиятелна група John Mayall & the Bluesbreakers беше отправна точка за Ерик Клептън, Мик Флийтууд, Питър Грийн и много други суперзвезди, съобщи АП.
В изявление от вторник (23 юли) на страницата на Мейъл в Instagram се съобщава за смъртта му, като се уточнява, че музикантът е починал в понеделник в дома си в Калифорния. "Здравословните проблеми, които принудиха Джон да прекрати епичната си кариера от турнета, най-накрая доведоха до покой един от най-великите пътуващи музиканти в този свят", се казва в публикацията.
Снимка: Getty Images
На Мейъл се приписва заслугата да помогне за развитието на английския ритъм енд блус в градски, чикагски стил. Това изигра важна роля за възраждането на блуса в края на 60-те години на миналия век. В различни периоди John Mayall & the Bluesbreakers включват Ерик Клептън и Джак Брус, преди да станат част от Cream, Мик Флийтууд, Джон МакВи и Питър Грийн от Fleetwood Mac, Мик Тейлър, който свири пет години с The Rolling Stones, Харви Мендел и Лари Тейлър от Canned Heat и Джон Марк и Джон Алмънд, които създават Mark-Almond Band.
Още: Адел обяви, че се оттегля от музиката
Скритата слава на Мейъл
Макар че Мейъл никога не се доближи до славата на някои от прочутите си възпитаници, на преклонна възраст той все още свиреше, разработвайки своята версия на чикагския блус. Липсата на признание винаги го е притеснявала и той си го признаваше открито. "Никога не съм имал хит, никога не съм печелил награда "Грами" и сп. "Rolling Stone" никога не са писали за мен", казва той в интервю през 2013 г. и допълва: "Все още съм ъндърграунд изпълнител."
Снимка: Getty Images
Известен с блус хармониката си и свиренето на клавишни, Мейъл все пак има номинация за "Грами" - за "Wake Up Call", в която гостуват Бъди Гай, Мейвис Стейпълс, Мик Тейлър и Албърт Колинс. Номиниран е за втори път през 2022 г. за албума си "The Sun Is Shining Down". Получава и официално признание във Великобритания с присъждането на Ордена на Британската империя през 2005 г.
Предстоеше въвеждането му в Залата на славата на рокендрола през октомври т.г. Албумът му от 1966 г. "Blues Breakers With Eric Clapton" се счита за един от най-добрите британски блус албуми.
Още: "Черният албум" на Metallica постигна нов забележителен успех
Мейъл е роден на 29 ноември 1933 г. в Макълсфийлд, близо до Манчестър в Централна Англия. В тон с тъжния блус, който свири цял живот, Мейъл веднъж споделя: "Единствената причина да съм роден в Макълсфийлд е, че баща ми беше пияница и там беше любимата му кръчма." Баща му също така свири на китара и банджо, а записите му на буги-вуги пиано завладяват тийнейджърския му син.
Мейъл казва, че първо се е научил да свири на пиано с една ръка - една година с лявата, на следващата година с дясната - "за да не се бърка". Пианото е основният му инструмент, въпреки че свири и на китара и хармоника, както и пее с характерен, напрегнат глас. Подпомаган единствено от барабаниста Кийф Хартли, Мейъл свири на всички останали инструменти за албума си от 1967 г. "Blues Alone".
Джон Мейъл и Ерик Клептън
Снимка: Getty Images
Мейъл често е наричан "бащата на британския блус" и когато се премества в Лондон през 1962 г., целта му е да се потопи в зараждащата се блус сцена, ръководена от Алексис Корнър и Сирил Дейвис. Сред другите, привлечени от това звучене, са Мик Джагър, Кийт Ричардс и Ерик Бърдън. Неговата група John Mayall & the Bluesbreakers непрекъснато променя състава си. Най-голямата находка на Мейъл е Клептън, който напуска The Yardbirds заради комерсиалната посока на групата и се присъединява към Мейъл през 1965 г.
Двамата споделят страстта си към чикагския блус, а топ китаристът по-късно си спомня, че Мейъл е имал "най-невероятната колекция от записи, която някога съм виждал". Мейъл толерира непокорността на Клептън: Той изчезва няколко месеца след като се присъединява към групата, после се появява отново през същата година, като измества новодошлия Питър Грийн, а през 1966 г. напуска завинаги заедно с Брус, за да създадат групата Cream, която се изстрелва към търговски успех, оставяйки Мейъл далеч назад.
Ерик Клептън, който през 2003 г. дава интервю за документален филм на BBC за Мейъл, признава, че "до известна степен съм използвал неговото гостоприемство, неговата група и неговата репутация, за да започна собствената си кариера". "Мисля, че той е велик музикант. Просто се възхищавам и уважавам неговата непоколебимост", добавя Клептън.
Още: Най-цензурираният запис на Sex Pistols бе продаден за умопомрачителна сума
Финалът
Снимка: Getty Images
Албумът на Мейъл от 1968 г. "Blues from Laurel Canyon" е сигнал за трайно преместване в Съединените щати и за промяна в посоката. Той разпуска John Mayall & the Bluesbreakers и работи с две китари и барабани. На следващата година издава "The Turning Point" - може би най-успешния си албум, с нетипичен акустичен състав от четирима души, включващ Марк и Алмънд.
70-те години на миналия век са в слаб личен подем, като Мейъл прави непрестанно турнета с над 100 концерта годишно. "През 70-те години на миналия век изнасях повечето от концертите си в нетрезво състояние", казва Мейъл в интервю през 1990 г. Едно от последствията е опитът да скочи от балкон в плувен басейн, който не успява – Мейъл чупи пета и остава куц до края на живота си. "Това беше един от инцидентите, които ме накараха да спра да пия", спомня си по-късно Мейъл.
През 1982 г. той реформира John Mayall & the Bluesbreakers, като привлича Тейлър и МакВий, но след две години съставът отново се променя. През 2008 г. Мейъл обявява, че окончателно се отказва от името Bluesbreakers, а през 2013 г. застава начело на John Mayall Band.
Мейъл и втората му съпруга Маги, с която имат двама сина, се развеждат през 2011 г., пише БТА.
