Музикаутор разпрати инфографика за проблемите на творческите индустрии на работната група, сформирана от Министерство на културата (МК) по повод изготвянето на Националната стратегия за развитие на културата, съобщават от организацията, занимамаща се с управление на над 95% от световния музикален репертоар за България.
Инфографиката отразява средата и ефектите при реализирането на авторски права в България, както и какво изисква създаването на един успешен модел на развитие на културата.
В нея се цитират множество данни и оценки от международни организации, които показват, че защитата на интелектуалната собственост у нас е на много ниско ниво. Като ефект от това във фондовете, стимулиращи културата, какъвто е Национален фонд „Култура“, постъпват по-малко средства. Става ясно, че МК разчита единствено на държавната субсидия за финансиране на фонда, като остава абсолютно безразлично към останалите 14 инструмента, предвидени в закона.
Показателно за отношението на държавата към културата е управлението на Фонд „13 века България“. Отчетът на фонда за 2016 г. посочва приходи в размер на 380 000 лв. (основно от държавна субсидия), а разходите са два пъти повече – 785 000 лв., от които 368 000 лв. за заплати и осигуровки и едва 210 000 за дарения за култура и ремонти на имоти, в т.ч. паметници на културата.
От документа, изготвен от Музикаутор, става ясно още, че творческите индустрии се чувстват задушени, тъй като чрез политиката си държавата не съумява да противодейства на сивия бизнес и на пиратството. От това страдат най-вече творците и артистите.
Музикаутор обяснява, че държавата трябва да обърне парадигмата, като постави фокуса към тези, чиито труд, експертиза, енергия и взаимодействие биха генерирали качествен и конвертируем продукт. Това означава:
► Ясни законови процедури;
► Осигуряване на човешки, административен и технологичен ресурс за обезпечаване контрола за спазването на интелектуалните права;
► Активна превенция срещу нарушенията;
► Активна борба срещу пиратството и сивия бизнес;
► Увеличаване на проектното финансиране от страна на държавата и общините;
► Разработването на всички възможни форми за финансиране, като не се разчита само на държавната субсидия;
► Популяризиране в обществото приноса и ролята на творческите и културните индустрии за икономиката;
► Взаимодействие с всички заинтересовани международни партньори в посока отчитане на данни, сравнителен анализ, адаптиране на успешни практики.
Пред работната група Музикаутор изрази надеждата си, че материалът ще бъде взет предвид при дискусиите за изготвяне на стратегията.
Заедно с това Музикаутор изпрати документа и до всички народни представители в 44-тото Народно събрание. Организацията на композитори и автори вярва, че съществува политическа воля за справяне с тези проблеми, като властимащите ще осъзнаят, че защитата на интелектуалната собственост е ключова за икономиката, обществото и културата на България.
