Народната певица Илка Александрова е автор на едни от най-любимите песни, вдъхновени от българския фолклор. Сред тях са „Търновска царица“, „Голяма се сватба вдигнала“, „Армаган ти нося“ „Прочу се Дана, Юрдана“, „Танцувай Пагане“. Известна е с дългогодишната си професионална кариера и множеството авторски произведения, с които продължава да обогатява българското музикално наследство.
Г-жо Александрова, МУЗИКАУТОР започна интензивна информационна кампания от началото на годината, с която се цели повече разбиране относно важността на авторския труд. Има ли фолклора авторство?
Аз съм член на МУЗИКАУТОР от 30 години, от 1993 г. Тази интензивна информационна кампания от началото на годината мисля, че е доста закъсняла. През тези 30 години станахме свидетели на големи нарушения от липса на осведоменост, на нарушаване авторските права на много творци, а пораженията от последствията са вероятно необратими.
Разбира се, няма съмнение, че фолклорът има авторство. Нали всяка песен е създадена от човек, а не е „паднала“ от някъде? Основите на авторството във фолклора са поставени от братя Миладинови. Преди 162 години (1861 г.) те са написали сборника „Български народни песни“, събирали са песни от жените, които са ги създавали, и за да документират автора под всяка песен са пишели: „Песента е създадена, изпята и взета от баба Стоименка, село Враница“. Колко са били далновидни и интелигентни за времето си братята!
Често пъти съм казвала, че е много просто. Тогава е нямало медии, интернет, социални мрежи, телевизия, и ако днес някой създаде творба, тя ще бъде веднага качена в Ютуб или социална мрежа и ще се разбере кой е авторът. Но тогава самите певци са били „живи музикални носители“, това е било тяхна мисия – за да ги разпространяват, са ги пеели „от уста на уста“. Но днес това „от уста на уста“ , ако е авторска песен, е неправомерно, защото нарушава на някого авторските права. Хората са знаели коя песен на кого е и кой я е съчинил (кой е авторът й) и по седенки и сборове са искали прочутите песни да ги чуят от самите създатели. Имало е уважение към авторите на песните и са ги помнели и знаели.
Всичко щеше да е много добре за фолклора, ако не беше дошла системата от 9-ти септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., когато основната цел на тоталитаризма беше песните във фолклора да се национализират. Както земите на населението, така национализираха и авторското творчество във фолклора в един общ казан – „народно творчество“, за да няма индивидуализъм и собственост, никой да не се чувства притежател и забележете, на това, което той сам е създал! Мотивацията за творчество беше убита, и малцина като мен имаха куража да обявяват публично, че песните, които ще изпеят не са създадени от „безименни певци“, както беше наложено от соц-системата, а че са създадени от мен самата.
Вие сте изключително популярна народна певица, в същото време и композитор, текстописец и продуцент. Ваша е емблематичната песен „Търновската царица“, която звучи на много публични събития, но обществото я възприема като народна. Защо според вас се получава така?
Това се получава точно по тази причина – че носим последствията от предишната система, която нанесе непоправими вреди на творците, създаващи авторска музика, както и липсата на информационна кампания. Все още немалка част от хората мислят, че песните във фолклора са „народни“, защото не срещат информация, която да разясни, че паралелно с песни, за които авторите са заличени във времето, има и песни с уточнен автор за текст и музика и изпълнение.
„Търновска царица“ е една от моите песни, която е излязла от душата ми, от сърцето ми. Много е грозно това, което на практика виждаме последните десетилетия, във време на демократична система и наличие на Закон за авторското право. Във фолклора се натрупа много карма – презаписвачи, знаещи, че дадена песен е авторска, да й правят аудио и видео запис, както и на публични места ползватели да изпълняват авторски фолклор, без да обявят името на автора и без да са регулирали правото за ползване с автора или с МУЗИКАУТОР. Дори започват разгласа: „ чуйте „новата“ ми песен, която песен има и свой запис на автора, дал живот на съответната песен преди презаписвача. Повече от 7-8 години бия „камбаната“ за авторските права във фолклора. Много ползватели, изпълнители и почитатели се съгласяват, но някои остават в недоумение от моята позиция. Създала съм много авторски песни, с които мога да проведа спокойно един концерт от няколко часа или друго музикално събитие. Държа много за спазването на авторските права.
Какво е нужно за създаването на едно музикално произведение и последващата му реализация? Зачитането на правата ви като автор с какво би спомогнало за вашето творчество?
За да излезе една творба на „бял свят“ са нужни както много финансови средства, така и влагане на много време – текст, музика, аранжимент, организация на съпровод, студио, ТВ екип и т.н. В повечето случаи финансирам сама проектите си, а това е доста скъпо начинание.
Трябва да отбележа, че за първи път в моята кариера получих известна финансова подкрепа за два нови проекта през 2021 г. и 2022 г., за което съм изключително благодарна на Национален фонд „Култура“. Работя върху нови песни за нов албум, с които със сигурност ще изненадам и зарадвам доста от моите фенове и почитатели.
В днешно време за реализацията на едно произведение възможностите са твърде големи – от ТВ медии до социални мрежи, профил във Фейсбук, интернет страница, собствен Ютуб канал. Зачитането на правата ми като автор е респект към мен за труда ми и моето призвание да изграждам собствен репертоар, да добавям към фолклора, от който идващите поколения ще черпят знания и одухотвореност за моето време, в което съм живяла и творила, ще бъде и мотивация за тях.
Защо идеята за интелектуална собственост ни е чужда? Държавата майка или мащеха е за творците ни?
За мен, и като автор и като гражданин идеята за интелектуална собственост никога не ми е била чужда. Това трябва да бъде и държавна политика, за която в България се отделя много малко внимание, ако не и никакво. Но при положение, че го има закона за защита на авторските права, говорим в пропуски за неговото изпълнение и спазване. Липсват контролни органи и разяснителни кампании. Пропуснатите години трудно ще бъдат компенсирани, но не е и невъзможно.
Много пъти съм си казвала, че не е за вярване – това е мой труд, аз творя, създавам, песните ми се харесват и превръщат в хитове и накрая някой си е харесал дадена песен, която му е доходоносна, за бърза и лесна слава той си я използва и все едно е нормално това, което реално е подсъдно дори. Да не говорим за диджеите, за които ако взема да излагам факти, интервюто няма да има край! В каква държава живеем, при положение че има закон за защита труда и правата на авторите… По света интелектуалната кражба подлежи на много строги санкции и преследване.
Считате ли, че организации като МУЗИКАУТОР спомагат творците и какво считате, че същевременно пречи на такъв тип сдружения?
Организации като МУЗИКАУТОР са много правилна и необходима форма за управление авторските права на творците. Трудно ще бъде за един автор да осъществява контакт с толкова много ползватели и да регулира нещата според закона. На такъв тип сдружения няма какво да им пречи. Необходими са разяснителни кампании, контрол и по-строго прилагане на закона за авторските права. Това е единственият начин да се помогне на обществото да осъзнае проблема и темата за авторските права на творците, както и да се стимулира и мотивира поколението към развитие и разгръщане на творческия потенциал на талантливи изпълнители.
Вие имате изключително богата музикална кариера, как тръгнахте по този път и какво ви вдъхновява да продължавате да творите?
От 6-годишна възраст пея. В семейството ми се слушаше и пееше постоянно народна музика, а много красив глас имаше баща ми. Той също притежаваше дарба да си създава песни. От ранния ми творчески период, негова е бавната песен, създал е текста и мелодията на „Отишла е Янка в гора зелена“, която записах в Радио София, пяла съм я за национална телевизия, включих я в CD албум, имам видеоклип и е една от много обичаните от публиката мои песни.
Винаги съм имала усещането, че „пея в бъдещето“, вероятно това е, което ми даваше вътрешен импулс и мотивация, че аз имам призванието да създавам авторски песни, които звучат с новаторски елементи и по-различно от песните на старата музикална певческа школа. Аз съм строител, не съм археолог и това съм го доказала във времето, като създавам песни, които са изначални, несъществуващи до моето време, в което аз съм се появила като изпълнител. Всичко си вървеше паралелно, оформях се със свой певчески музикален стил и ново модерно мислене, така както аз го чувствах и исках, независимо от цензурата тогава в редакторските среди.
Първата ми авторска песен, въодушевена от лична история е „Джанъм, Тодоро“, която записах в Радио София, в предаване за националната телевизия, включена в CD и след толкова години, съвсем скоро, за първи път реализирах на тази свидна на душата ми песен и телевизионен видеоклип.
Не се плашех, че спряха да ме излъчват по Радио София, Радио Пловдив поради констатацията на редакторите, че песните, които пея, не били от баби и лели, а чували мелодии от лично създадени песни. Това даже ме мотивираше още повече. Следваха нови и още по-красиви и обичани песни от публиката, която всъщност за сведение, беше по-напред във времето от „радиооценителите“, харесваше това новото, което аз създавах и превръщаше всяка моя песен в хит. Щастлива съм във времето, в което живея и реализирам това, което Бог е вложил в мен по най-добрия и желан от мен начин.
