Ние сме Motörhead и свирим рокенрол. Вече почти 40 години големият Леми Килмистър (роден като Йън) изръмжава тази фраза в наклонения под ъгъл към лицето му микрофон, преди бандата му да изнесе поредното показно за истински шумен и буен рок концерт. На Exit не е по-различно. Леми, Фил Кембъл и Мики Дий излизат, разпукват ни каските със 100-процентов рокенрол и си бият шута. А сега хронологично.
Вторият ден на 15-ото издание на Exit започва рано – със сет на българската пост-хардкор-метъл шайка Them Frequencies на Explosive Stage. Момчетата са надъхани покрай втория си албум Rise Then Fall и забиват пироните от него енергично пред публиката на фестивала. По-късно вечерта си говоря с Дидо (китара) и Стоимен (вокали), докато си събират мърча (продали са от него) и са много щастливи. Стискам им палци все напред и нагоре.
След тях е местната гордост Ground Zero, ние обаче през това време хапваме и пием домашно приготвена бира в едно от двете такива заведения в Нови Сад. Да, обичам този град.
Връщаме се навреме, за да чуем култовото We are Motörhead and we play rock and roll. Групата изригва с We Are Motörhead и се втурваме с Будимир към най-предните възможни позиции на Main Stage. В последните 2-3 години здравето на Леми е доста разклатено и е щастие, че този (не)човек е още на сцена. А тази вечер Motörhead са в убийствена форма. Леми стои вляво, извил врат към микрофона и ръмжи класики като Damage Case, Stay Clean и The Chase Is Better Than the Catch, а Фил Кембъл кръстосва сцената и чупи стойки с китарата си – истинско рок божество, докато Мики Дий кърти барабаните и ни кара да вдигаме пушилка. Теренът отнов е в облак прах, докато около, над и под мен хиляди хора се търкалят, куфеят, скачат и плуват върху ръцете ни. Те са Motörhead и свирят рокенрол, а ние сме фенове и им връщаме както се полага. За финал ни палят трътките с Ace Of Spades и Overkil и си тръгват, а аз се опитвам да изчегъртам прахоляка от носа и гърлото си и се чудя дали нечий кец не стърчи още от ухото ми.
Идва ред на Fusion Stage където вече са Eyesburn и Буда твърди, че трябва да ги видим, защото са направили промени в състава и били супер. Заставаме напред, намираме се и със Страхиня и Стеван (съотвтно китара и бас в Concrete Sun) и се смазваме на белградската реге метъл бригада. А промените са ушевадни – брас секцията е орязана и сега има само тромпет от лидера на бандата Hornsman Coyote. За сметка на това парчетата звучат доста по-грубо и по-метъл отпреди. На мен ми харесва, очевидно на публиката също, защото краудсърфингът продължава чак до затварящото Fool Control.
После смучем бира (доста гадна фестивална такава) и гледаме сърбите Zoster от по-задни позиции. Не съм ги слушал преди и ми допада техният леко хладен ню уейв/пост-пънк. След това към Explosive сцената, където се вихрят хардкор. Петимата са супер динамични, маршируват, скачат и забиват мощно, а тълпата отпред се върти в мошпита. Отново дишам прах и си мисля, че сигурно ще кихам кал после.
Бандата си тръгва, тръгваме и ние. За по едно уиски в малък рок бар на втория етаж в къща в центъра. И е супер. Та чак до светло. Днес пак.
Автор: Ивайло Александров
