На 2 февруари Софийската филхармония посреща Дмитрий Юровски - най-младият член на прочутата диригентска династия, син на легендарния Михаил Юровски и брат на почетния диригент на Лондонската филхармония Владимир Юровски. Програмата на вечерта включва Увертюра към операта "Нюрнбергски майстори-певци" и заключителен монолог от операта "Залезът на боговете" от Вагнер и симфонична поема „Тъй рече Заратустра“от Рихард Щраус. Солист на вечерта е сопраното Любов Стучевская
Още: Молдова се отказа от "Евровизия": Няма пари, песните са лоши и никой не гледа
Още: Графа започва 2025 г. с два концерта в един ден (СНИМКИ)
Дмитрий Юровски, най-младият член на известната музикална фамилия, започва музикалното си образование на шестгодишна възраст в катедрата по виолончело на музикалното училище към Московската консерватория. След като семейството му се премества в Берлин, той продължава да учи виолончело. През 2003 г. започва уроци по дирижиране в музикалната академия Hanns Eisler в Берлин.
Дмитрий Юровски е работил с Филхармоничния оркестър на Би Би Си, оркестрите на Ла Фениче и Кралския театър в Торино, Филхармоничния оркестър на Артуро Тосканини в Парма, оркестъра Pomeriggi Musicali в Милано, Португалския симфоничен оркестър в Лисабон, Мюнхен Оркестър на радиото, филхармониите на Дрезден, Санкт Петербург и Шанхай, симфоничните оркестри на Хамбург и Виена, резиденционният оркестър на Хага, оркестърът на Ирландското радио/телевизия и Симфоничният оркестър на Светланов.
От 2011 г. маестрото е главен диригент на Фламандската кралска опера и главен диригент на Симфоничния оркестър „Руска филхармония”. През 2015 г. Дмитрий Юровски поема позицията на музикален директор и главен диригент на Новосибирския театър за опера и балет.
Още: На 87-годишна възраст почина легендарен рок музикант
Още: SAKÉ: Най-успешният бранд за електронна музика във Варна дебютира в София (ВИДЕО)
Любов Стучевская учи в Оперната школа към Кралския колеж по музика – Лондон и става частна ученичка на известната унгарска певица и вокален педагог Вера Роса . В две последователни години участва в майсторските класове на световноизвестни оперни певци като Мирела Френи, Джузепе Ди Стефано, Луиджи Алва, Николай Геда, Грейс Бъмбри, Нико Кастел, Илеана Котрубаш, Греъм Кларк и Елена Образцова и курсовете на „Метрополитън опера“ – Ню Йорк.
Още: Отиде си китаристът на Whitesnake Джон Сайкс
Още: Легендарният Род Стюарт с първи концерт в България!
След дебюта си в Лондон като Лиза от „Дама пика“ на Чайковски, Любов Стучевская продължава кариерата си по целия свят, изпълнявайки партиите на Мими от „Бохеми“, Тоска от едноименната опера и Чо-Чо-сан от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, Леонора от „Трубадур” на Верди и Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски; а също така – главните роли от „Русалка” на Дворжак и „Аида” на Верди. От 2013 изпълнява големи вагнерови партии като Елизабет от „Танхойзер” , Сента от „Летящият холандец“ и Изолда от „Тристан и Изолда“, както и главната роля в „Саломе“ на Рихард Щраус. Най-новото попълнение в репертоара са тежките драматични роли от „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“ на Вагнер и Електра от едноименната опера на Рихард Щраус . Любов Стучевская е и активна концертна певица. Нейният ораториален репертоар включва Деветата симфония на Бетовен, „Военен реквием“ на Бритън, „Стабат Матер“ на Росини, „Глаголическа меса“ на Яначек, „Реквием“ на Верди и Симфония №14 на Шостакович . Сътрудничи си със световноизвестни диригенти като Бруно Бартолети, Шарл Дютоа, Генадий Рождественски, Соли Ароновски, Ив Куелър, Дейвид Уилкокс, Дмитрий Юровски, Джеймс Локхарт, Марчело Монтадели , Алберто Веронези, Вахан Мартиросян и режисьори като Джон Копли, Кийт Уорнър, Малкълм Фрейзър, Дейвид Поунтни и Джандоменико Вакари. Участвала е в множество гала-концерти на Вагнер и Рихард Щраус в цяла Европа. Бъдещите й ангажименти включват Нисия в „Цар Кандавъл“ на Александър Цемлински, Сента от „Летящият холандец“ на Вагнер, Електра в едноименната опера на Рихард Щраус, Джоконда от едноименната опера на Амилкаре Понкиели и световната премиера на „Диалозите на Сенека“ от Джефри Чинг.
Определяна като „епичната комедия „, операта "Нюрнбергските майстори певци" на Вагнер е създадена по негово собствено либрето. Операта се различава много от другите му - тя е може би най-жизнената, най-близката до широкия вкус. Увертюрата на „Нюрнбергските майстори-певци“ може да се нарече бляскава и тържествена. Тя е с празничен характер, изградена върху най-важните теми от операта. Написана е в сонатна форма, като за първа тема е използван празничният мотив на майстерзингерите, а като странична — темата на лиричната песен на Валтер. В увертюрата са използвани редица от лайтмотивите, като „мотивът на възторга“, „мотивът на спора“ и др.
„Залезът на боговете“ („Götterdämmerung“ ) е последната от четирите опери на Рихард Вагнер, образуващи тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Либретото на операта, както и на целия цикъл, съшо е написано от самия Вагнер . Премиерата на „Залезът на боговете“ се е състояла на фестивала в Байройт на 17 август 1876 година, като част от първото цялостно изпълнение на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. За разлика от „ Нюрнбергски майстори-певци“, тук господства мрачен, трагичен колорит и преобладават образите на злото.
Още: В продажба са билетите за топ събитията със Соня Йончева в Пловдив през лятото на 2025 г.
Още: ТОНИ направи актуален ремикс на своя култова песен (ВИДЕО)
Базирана на едноимения труд на Ницше, който представя неговата идея за свръхчовека, симфоничната поема „Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус става първият случай в историята на музиката, в който за основа на музикално произведение е взет философски труд. Впрочем, през 1883 Ницше изказва забележителната мисъл относно своето произведение: „Към каква категория спада този „Заратустра“? Мисля, че май към симфонията.“ По този начин дори самият автор на литературния първоизточник забелязва в своето творение известна връзка с музикалните категории. Поема се радва на изключителна популярност не само сред почитателите на класическата музика. Произведението е сред любимите на Елвис Пресли, който използва встъпителната част в своите концерти. Фънк аранжимент на поемата печели Грами през 1974 г., "Тъй рече Заратустра" в изпълнение на Берлинската филхармония звучи и в култовата лента на Стенли Кубрик „2001-ва, Една одисея в Космоса”.
Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.
Пълната програма на Софийската филхармония може да намерите на: https://sofiaphilharmonic.com/
Следете Facebook страницата на филхармонията: https://www.facebook.com/sofiaphilharmonic
Twitter: https://twitter.com/sofiaphilh
Instagram: https://www.instagram.com/sofiaphilharmonic
Намерете ни и в Youtube: https://www.youtube.com/c/SofiaPhilharmonic
