Хулиганите, които вилнеят по стадиони и зали, ще полагат труд в полза на обществото до 220 часа, ще бъдат задържани в ареста до 25 денонощия и няма да могат да посещават спортни състезания до 5 години. Това са само част от наказанията, записани в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, който бе приет от парламента на второ четене. Проектът бе внесен съвместно от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля" заради инцидентите най-вече по време на футболни мачове в последно време.
Затова и в закона е дефинирано понятието "спортно хулиганство", пише в. Сега. Това вече е "престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, извършено в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект". За хулиганство вече ще се счита и носенето на знамена, плакати и транспаранти, "на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни."
Спортно хулиганство е също предизвикването или участието в сбивания, отказът за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие хора, нахлуването на спортния терен, паленето и поддържането на огън, хвърлянето на предмети, носенето на маски, отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа. И още: "носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие, боеприпаси, спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества, сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки, както и наркотични и други упойващи вещества."
Така формулираните провинения означават, че по стадиони и зали публиката ще има право единствено да скандира приветствени и окуражаващи викове към своя отбор, да аплодира и да мълчи. Всъщност повечето от скандиранията на спортните агитки са нецензурни или с агресивни послания към противниковите отбори, което означава, че във всеки момент отделни фенове или цели групи могат да бъдат подведени под отговорност за спортно хулиганство.
А това вече води след себе си тежки последствия. При първоначална простъпка, което може и да е псувня или обида на висок глас, ще се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина между 1 и 2 години. При повторен случай извършителите ще полагат безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или ще бъдат глобявани между 3000 и 5000 лв., като няма да имат право да ходят по спортни събития в страната и в чужбина от 3 до 5 години.
Има и още по-тежки мерки, които ще се налагат при посегателство над състезатели, съдии, полицаи или други лица, ангажирани с организацията на мероприятието (тук се включват журналисти, фоторепортери и оператори), а също така и, ако хулиган използва забранени за внасяне на стадион или в зала опасни предмети. Тогава ще се наказва с безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа или арест от 5 до 15 денонощия, плюс забрана за посещение на спортни събития от 2 до 3 години. При повторна подобна простъпка безвъзмездният труд вече става от 100 до 220 часа, арестът - 10 до 25 денонощия, а забраната за ходене по състезания между 3 и 5 години.
Ако спортният хулиган се окаже непълнолетен (между 16 и 18 г.), тогава ще бъде арестуван за 5-10 денонощия и няма да ходи по състезания 1-2 години. Когато пък противообществената проява е дело на лица, поставени под запрещение, техните родители, съответно настойници или попечители, ще бъдат глобявани между 500 до 1500 лв.
Законът предвижда и затягане на достъпа до спортни събития, както на хора, така и на превозни средства. Специално зрителите ще трябва да имат или персонализиран билет, или да им бъде сканирана личната карта. Това се прави с цел ограничаване на влизането на провинили се вече фенове.
Никой обаче засега не повдига въпроса за защитата на личните данни на гражданите при сканирането на документите им. Законът просто задължава за целта собствениците на клубове (или на стадионите, които най-често са общински) да осигурят електронни четци на входовете. А също така и да инсталират камери с висока резолюция - по една за всеки вход и изход, една стационарна и една подвижна камера за всеки сектор, плюс камери, които за заснемат подходите извън всеки вход и изход, касите за билети и местата за изграждане на КПП-та към спортното съоръжение. В допълнение - отговорникът по сигурността на съответното събитие трябва да обособи помещение за оперативен координационен център, като сигналът от видеокамерите да се извежда на контролни монитори, разположени в оперативния център.
Записите ще могат да се използват като доказателства в съда, ако е нужно. Това обаче неминуемо ще вкара в допълнителни, и то не малки, разходи спортните клубове, най-вече тези в долните футболни дивизии, както и в спортове като баскетбол, волейбол, хандбал и др., които не разполагат с почти никакви свободни средства, извън необходимите за завършване на състезателния сезон от съответния отбор.
Въпреки това и въпреки вероятността от протести на подобни клубове, председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Славчо Атанасов, който бе и един от вносителите, е доволен: "Радващото е, че всички депутати подкрепиха закона без нито една обструкция. Имаше колеги, на които глобите им се виждаха твърде високи, но общественият проблем е толкова голям, че не трябва никакви компромиси“.
Очаква се новият закон да бъде бързо подписан от президента - до седмица, и така няма да се изчака 14-дневният срок. Мотивът е, че футболното първенство в Първа лига вече започна, а това във Втора лига ще стартира през този уикенд. Единствено разпоредбата за допускане до спортно събитие след разчитане на лична карта на посетителя от четец за лични документи може да влезе в сила по-късно - 1 година след обнародването на закона в "Държавен вестник".