Стойка Кръстева беше една от дамите, донесли най-голяма радост на българския спорт изобщо през последния век. Във време, в което спортните успехи на национално ниво не са това, което бяха през 80-те и 90-те години, опитната боксьорка завоюва златен медал на Игрите в Токио, с което една изпълнена с върхове и падения кариера достигна своя апогей.
Но през изминалото лято можехме изобщо да не празнуваме нейния триумф, ако първите ѝ впечатления от бокса бяха останали трайни.
"Всъщност обичах да играя футбол. Всички деца, с които играех в квартала, отсъстваха. Бяха се записали на бокс, отидох да видя какво толкова различно има там. Съответно не ме грабна от първия път", разкри Кръстева в специално интервю за Actualno.com.
"В последствие треньорът, обикаляйки по училищата да събира деца, се среща с моята класна, която тогава беше по физическо възпитание. Тя препоръчва едно спортно момиченце да се видят с него... в случая това съм аз и така влязох за пръв път в боксовата зала".
Следва и първата пречка по пътя към спортното величие - успехът на тогавашната девойка в училище спада, а родителите ѝ, макар и да я подкрепят, я спират от тренировки. "Скришом продължих тренировки, а след това треньорът дойде във вкъщи да разговаря с родителите ми, за да мога да уча в спортно училище. Така се оказа, че те са израснали като деца заедно и се познават. И приятелите ми също ме подкрепяха през цялото време", спомня си Кръстева.
"Още от самото започване, след като влязох в залата да тренирам ми беше доста интересно и обичам когато ми се постави задача да не се отказвам докато не успея да я свърша. И така след като ми се поставяше една задача, после втора, трета и така до ден днешен. Мисля, че това е разковничето за този успех (бел. ред. - златния медал в Токио)".
Трудностите обаче винаги са съпътствали Стойка по стълбата на успеха. Двугодишна контузия едва не слага край на кариерата ѝ, а през 2018 пък мисълта, че вече излиза от пика на своите физически сили я кара да се замисли за край на професионалния път след Световното първенство. "Благодарение на моя съпруг и на личния ме треньор, се завърнах отново в залата за тези Олимпийски игри". Но пътят само става по-труден:
"Преди квалификационния турнир за Олимпийските игри тренирах три седмици с една ръка, защото имах контузия в другата. Тези неща, не само за мен, а и за всички спортисти са много трудни. Тук е моментът да благодаря на целия екип, който стои зад мен, защото без тяхната подкрепа и помощ това нямаше да бъде възможно".
Всичко това я подготвя за големия триумф.
"Може би ще прозвучи малко нескромно, но въз основа на труда, който положихме преди Олимпийските игри ние знаехме, че сме способни да завоюваме златния медал. Просто не бяхме сигурни какво ще ни разрешат съдиите, тъй като знаете, че често се случват човешки грешки, когато има намеса на съдии. Иначе чисто физически и психически бяхме готови за златото и то стана факт".
Треньорът ѝ до ден днешен е изумен от феноменалната работна етика на Стойка. "След завършването на олимпийската квалификация в Лондон, която беше прекратена, Стойка беше карантинирана 14 дена, но не се знаеше кога ще продължи квалификацията и със съпруга ѝ пренесохме половината зала вкъщи и тя размести фотьойли и тренираше у дома. Говорим за супер професионалист, отдаден на една кауза и както виждате, който е дал живота си за една кауза, накрая всичко завършва както трябва да завърши".
Разбира се, двамата не пропуснаха да отбележат ролята, която играят спонсорите за развитието не само на Стойка Кръстева, но и на спорта като цяло.
"Освен на моя екип, който стои зад мен, искам да благодаря и на efbet - компания, която подкрепя българския спорт и в частност бокса", сподели Стойка, а треньорът ѝ допълни: "Радвам се ,че има фирми като efbet, които подкрепят не само колективните спортове, но обърнаха внимание и на нашия голям успех. Много сме щастливи и се надявам efbet да продължи да подкрепя българския спорт".
За да продължи развитието на родния спорт и бокса обаче, трябват не само спонсори, но и кадри. А благодарение на историческия успех на Стойка, определено не очакваме скоро да има спад в интереса към спорта, нещо, което Борислав Георгиев изтъкна с гордост.
"Бих искал да са всички като Стойка! Тя има един изключително непреклонен български дух и мисля, че всички български спортисти трябва да взимат пример от нея. Ако преди децата си слагаха на профилна снимка фолк певици, сега си слагат на снимка спортисти и аз се радвам. Даже дъщеря ми тренираше гимнастика и водейки я в боксовата зала след олимпийските игри тя стана такава фенка на Стойка, че сега я карам да ходи на гимнастика, но тя казва, че не иска този спорт, а желае да стане като кака Стойка". Мисля, че Стойка е едно олицетворение на българския дух, на българския спорт", сподели треньорът.
За невероятната история как се стига от футболното игрище до най-горното стъпало в бокса, колко коства това злато на Стойка и най-тежките моменти по пътя към статута на легенда може да научите от първо лице в специалното видео интервю на Actualno.com с олимпийската шампионка и Борислав Георгиев:
