Терминът "интерсекс" се използва, за да опише вариациите в половите характеристики на лица, които не се вписват в типичните дуални стандарти за мъжко и женско тяло.
В спорта този казус се свежда до това дали един атлет има правото да се състезава в дисциплини, които се ограничават само до единия пол, пише Гардиън.
Безспорно, това е чувствителен и сложен въпрос, който е излизал на дневен ред много пъти на олимпиади и други спортни събития, в които е имало съмнения, че мъже се състезават като жени, или в случая на Кастер Семеня - интерсекс жена, която има предполагаеми предимства пред конкурентките си.
През годината бяха използвани различни тестове, за да определи въпросното състояние на атлетите - от физически прегледи, през хромозомни изследвания, до най-скоро възприетите - хормонални тестове.
Кастер Семеня, състезателка на 800 м., се превърна в лице на казуса. В началото на нейния случай през 2009 г. хормоналните тестове бяха въведени като метод да се определи дали нивата на хормона тестостерон в организма не надвишават определени допустими норми - състояние, наречено хиперандрогенизъм.
Тъй като основната теза на ИААФ беше, че именно тестостеронът е причината за по-високите резултати, през април 2011 г. асоциацията обяви нови правила и регулации за атлетките с хиперандрогенизъм, според които има горна допустима граница на тестостерона в женския огранизъм - 10nmol/L, и ако състезателка с превишена норма иска да се състезава, трябва да приеме хормонално лечение, за да снижи нивата си на тестостерон в "нормални" граници.
Правилото беше в сила до юли 2015 г. и отмяната му е една от основните причини Кастер Семеня да се завърне с добрите си резултати на Олимпийските игри в Рио.
Индийската спринтьорка Дюти Чанд, която отпадна от Игрите на Общността през 2014 г. в последната минута, успешно защити пред съда тезата, че няма неоспорими доказателства, че тестостеронът повишава резултатите на атлетките. Така делото успя да спре действието на новите правила и предизвика ИААФ да представи по-солидни доказателства до юли 2017 г.
Адвокатите на Чанд настояват, че тя не е виновна за физическото си състояние и генетичните предимства, които има. Според тях действащите регулации са дискриминационни спрямо жените, защото мъжете не се подлагат на тестове за високи нива на тестостерон. Походът на Чанд успя да парира аргументите на ИААФ и принуди асоциацията да признае, че доказателствата й не са достатъчно солидни и е нужно да оправдае решенията си по-аргументирано.
Така днес Семеня, Чанд и други интерсекс атлети могат да се състезават без да взимат хормони, които да понижават нивата им на тестостерон.
Лекоатлетическата общност обаче тепърва ще трябва да умува как да реши дилемата "Кастер Семена".
Мнозина очакват Семеня не просто да е безапелационна на Игрите, но дори и да счупи 33-годишния рекорд на дисциплината. След падането на изискването за хормонално лечение, тя е спечелила всяко едно състезание на 800 м, на което е участвала. Факт е, че в естествената си форма Семеня е класи над съперничките си и разликата между нея и тях е изключително отчетлива. Според мнозина експерти комбинацията от качества и физически данни на Кастер Семеня, добавена към факта, че тя вече няма нужда да подтиска високите си нива на тестостерон, ще я направят непобедима на пистата.
