Северномакедонският атакуващ полузащитник на Славия, Дарко Тасевски, даде ексклузивно интервю за сайта NostraBet. Тасевски е сред играчите с доста сериозен стаж по родните терени, след като прекара и почти 5 години на „Герена“, като част от последните силни тимове на Левски. Самият халф споделя, че именно в тези години е събрал най-хубавите си спомени от българските терени, сред които и множеството победи срещу ЦСКА.
Тасевски смята, че в днешно време футболът в България се е променил доста в сравнение с неговото ниво преди десетилетие, изтъквайки подобрената организация, инфраструктура и др. Самият той обаче не смята, че модерните футболисти използват напълно това, което имат и затова и в даден момент може да не се развиват по начина, по който е било възможно.
Здравей, Дарко! Сезонът в efbet Лига започна преди броени дни, а Славия изглежда в добър ритъм. Помогна ли ви, че през този сезон имахте напълно нормална подготовка, за разлика от миналата година, по това време?
Да, това може да се каже, че е сред основните неща, които ни помогнаха да влезем в по-добър ритъм в началото на това първенство. Определено направихме добра подготовка и се чувстваме във форма. Най-важното като че ли обаче е връщането на Загорчич и неговото влияние в съблекалнята. Той отлично познава клуба, познава и повечето футболисти в тима и знае как да изгради един боеспособен отбор. Доказвал го е и преди.
Какви ще са целите след доста трудната минала кампания?
Славия винаги е бил сред тимовете в България, които се борят за място или в средата на таблицата, или малко по-високо. Предишният сезон не се разви, както всички се надявахме, но сега чувството около клуба е по-добро и се надявам да го покажем на терена. Разбира се, развиването на млади играчи и продажбата им зад граница също е била сред основните цели на клуба през всички тези години, така че и в тази насока се надявам, че все повече юноши ще показват на какво са способни.
След завръщането на Златомир Загорчич атмосферата и цялостният облик на тима се промени коренно. Какво го отличава от други треньори, с които си работил?
Мисля, че той умее да извлича максимума от тимовете, в които работи. При него няма фаворизирани играчи, няма звезди, няма млади, няма стари. Той изисква от абсолютно всеки един пълно раздаване в тренировките и по време на мачовете. По този начин той съумява да сглоби един работещ колектив и да привнесе чувство на задружност в целия клуб.
Идват ли някои от младоци в тима при теб за съвети?
Случва се, определено, независимо, че не е чак толкова често. Понякога, когато не им върви играта или самочувствието е спаднало идват при мен, но ролята ми в тима цялостно е по-различна. Въпреки че няма да играя всеки мач, ще искам да съм на разположение на треньора, за да помагам с каквото мога. По този начин се надявам да мотивирам допълнително младите, за да показват най-доброто от себе си.
Много години си част от родния футбол. Смяташ ли, че повечето младоци в България се отнасят с необходимата сериозност към кариерите си?
Много неща се промениха в България, в сравнение с първите години, в които бях тук. На първо време преди липсваха всички тези социални мрежи, животът на един футболист беше далеч по-лесен и ясен. Тогава връзката с феновете и съотборниците се изграждаше по време на тренировките и мачовете и само представянията ти имаха значение за това как ще бъдеш приет. Сега е доста по-различно, тъй като много младоци се опитват да се харесват чрез изявите си в онлайн пространството, което не винаги им носи някакви дивиденти.
От друга страна, сега са на съвсем различно ниво медицината и способите за тренировки. Нещата вече са доста по-развити, треньорите и футболните деятели четат много и се опитват да заимстват най-доброто от методите, които използват най-добрите западни тимове. От тази гледна точка сегашните играчи имат повече възможности, но сякаш не се възползват от тях по най-добрия начин.
В интервю преди дни сподели, че това вероятно ще е последният сезон в кариерата ти. Връщайки се назад, как би оценил тези 20 години в професионалния спорт?
Като погледна назад по-скоро се чувствам удовлетворен от свършеното. Да, винаги може да се постигне повече, но имах възможността да играя в страхотни мачове и със страхотни футболисти до себе си. За тези 20 години израснах и много в личностен план. Като по-млад, когато изиграех слаб мач, всички други ми бяха виновни, само не и аз. От сегашна гледна точка това беше грешка и с течение на години успях да видя пропуските в самия себе си в тези ситуации.
Като треньор или като ръководител се виждаш занапред?
Както казах и преди няколко дни вече съм студент в НСА, втора година, за да се опитам да изкарам лицензите си. Със сигурност възнамерявам да остана част от света на футбола, тъй като това правя от над 20 години. Това е част от живота ми и знам, че мога да се справя добре, а и ми доставя удоволствие. Все още не съм решил в каква роля се виждам за бъдеще, но е възможно да работя с юноши, за да помагам на новото поколение.
Кой е любимият ти спомен по българските терени?
Няма как да не се върна към периода ми в Левски, където прекарах няколко наистина великолепни години. Имах възможността да играя под ръководството на много добри треньори и редица страхотни футболни – няма нужда да ги изброявам всичките. Безспорно най-добрите ми спомени са именно с Левски, като победите в дербитата срещу ЦСКА със сигурност ще ми останат в паметта.
Няма как да пропусна и европейските мачове пред пълни трибуни. Чувството е абсолютно неповторимо – да излезеш пред 25 хиляди или повече екзалтирани привърженици, които скандират за теб. Пожелавам го на всеки един професионален футболист, чувството е неописуемо.
Ти беше част от последния тим на Левски, който проби в групите на Лига Европа. Кое направи онзи тим толкова силен, че почти успяхте да минете и групата?
Бяхме изградили много силна сплав вътре в отбора, всички искахме да си помагаме и бяхме задружни. Това се случваше не само след победи, но и след поражение, не тръгвахме да търсим виновници, а гледахме към следващия мач. Не на последно място качеството в отбора беше голямо. Успявахме да излизаме срещу изключително силни европейски тимове и да вземаме точки и победи. Накрая останахме изключително близо до излизане от групата, но този период ще остане в съзнанието ми само с позитивни емоции.
Какво, според теб, се обърка в клуба след това?
Не е тайна, че в следващите години собственикът, господин Тодор Батков, вече имаше своите финансови затруднения в това да издържа футболния клуб. Това наложи продажбата на някои звезди като Гара Дембеле, Жоазиньо, Зе Соареш и др., които не бяха заместени с играчи от същия калибър. Това непременно оказва влияние върху представянията на терена.
Въпреки всичко, няма как да обвиня господин Батков, тъй като е ясно колко трудно е да се издържа клуб от ранга на Левски, а той го правеше по успешен начин в продължение на години. Виждаме, че и след него така и не се намери собственик като него и затова клубът сега е в това незавидно положение.
Следиш ли изявите на „сините“ и с какви емоции гледаше на цялата несигурност около Левски през последната година и половина?
Определено следя нещата и не мога да скрия, че го приемам присърце. Неизбежно е, тъй като Левски винаги ще остане важна част от живота ми. Виждаме, че вече почти две години клубът се лута и не може да излезе от финансовата криза. Доста спонсори се намериха, но така и не идва човекът, който да поеме собственоръчно издръжката на клуба, за да облекчи ситуацията. Стискам палци и се надявам искрено, че това ще се случи, тъй като Левски е марка в България и феновете заслужават силен отбор.
Ти имаше един авантюристичен престой в Тайланд. Какво те задържа толкова години в тази част на света и с какво запомни престоя си?
Вече бях на 30 години и както всеки друг играч на тази възраст, вече гледах и към финансовите параметри. Не знаех абсолютно нищо за футбола в страната, но офертата, която получих, докато още се състезавах в Израел, беше много изгодна, така че реших да поема в тази посока.
Родината ти, Северна Македония, стигна до исторически момент през лятото, с първото си участие на европейски финали. Каква е тайната на това рязко развитие от последните години в северномакедонския футбол?
Ами тайната вероятно е, че в момента гледаме едно поколение от момчета, които на доста ранна възраст успяха да излязат извън границите на Северна Македония и да заиграят в сериозни европейски тимове и държави. Наистина се радвам, че успяха да стигнат до този европейски форум, това е голяма стъпка напред.
В същото време обаче трябва да си и признаем, че форматът на квалификациите помогна на Северна Македония в не малка степен. Наличието на възможност да минем през Лигата на нациите, за да се класираме, ни улесни в много голяма степен. Не трябваше да играем с тимове като Франция, Германия и всичко останали европейски колоси, което щеше да затрудни задачата неимоверно.
Какви стъпки смяташ, че може да се предприемат в България, за да се завърне страната към производството на големи играчи?
Северна Македония и по-конкретно настоящото по-младо поколение, има огромната привилегия да има един лидер около себе си като Горан Пандев. Влиянието на такава фигура е огромно, той е играл толкова години на най-високото ниво, печелил е титли и може да предаде невероятния си опит. В момента, в лагера на българския национален отбор, липсва подобна фигура и това се усеща. Много по-трудно е да създадеш успешно поколение, без да има един такъв лидер в рамките на състава. Надявам се, че все пак нещата ще се подобрят и България отново ще произвежда отлични футболисти.
И за финал, Дарко – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на годината?
Както винаги си пожелавам на първо място здраве за мен и моите близки. Надявам се, че този коронавирус най-после ще изчезне и ще остане само един неприятен спомен в историята на човечеството. Дано скоро отново имаме възможност да водим напълно нормален начин на живот.
