Царят на таблата за 2013 г. - плевенчанинът Йордан Маринов, се готви тази есен да защити „короната” си. Преди шест години той стана шампион на България в чутвъртото издание на национален турнир по табла, организиран от Ouzo of Plomari. От тогава по различни причини не е стигал до финалния кръг на турнира – или отпадал рано, или не участвал заради ангажименти. Но тази година вече си е осигурил място сред 32-мата майстори на древната игра, които ще спорят за „царската корона”. Наскоро Йордан стана шампион на регионалния турнир по табла в Ловеч и получи правото да участва на финалния турнир в София през септември. Наградата за първото място е една седмица почивка за двама в Халкидики.
Още: Най-забавните моменти в света на футбола и спорта през 2024 година (ВИДЕО)
Още: "Хамилтън е един от най-добрите пилоти, но раздялата със Сайнц се равнява на самоубийство"
„В Ловеч бях най-възрастният от всички участници в турнира, но пък това ме амбицира да дам всичко от себе си. За първото място играх с един ловчалия. Във всички срещи противниците ми вземаха първата игра и ми повеждаха с 1:0. После обръщах резултата и печелех накрая. Досега никога не ми се е случвало подобно нещо”, разказва Йордан Маринов.
И още нещо куриозно се случило на ловешкия турнир.
„Приближи се към мен едно момче – на 35-40 години, и ми вика: „Бай Данчо, ти си на финала. Ще вземеш голямата табла като награда. Давам ти 50 лева да ми я продадеш след това, защото много искам да я имам.” Отказах му – как ще си продам наградата...”, обяснява с усмивка табладжията.
Още: Първият с две световни титли: Карлос Насар е най-успешният щангист на България през новия век
Плевенчанинът се запалил по таблата преди повече от половин век. И сега не минава ден без да хвърли заровете – било в интернет сайтове, било с някой приятел. Досега има спечелени на турнири четири купи и един медал. Когато играе с непознати противници, се опитва „да ги разгадае” още от първите ходове и след това си избира подходяща стратегия срещу тях.
Най-важните спортни новини за деня - Специална селекция в канала ни във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-доброто от спорта в Actualno.com през 2024: Новини | Рубрики | Коментари | Интервюта | Видео
Още: Едва ли някога ще се повтори: Великата Стефка Костадинова скача над 2 метра рекордните 197 пъти!
В семейството основните му съперници са неговият син Петьо и внучката Лаура. Понякога дори заедно се явяват на турнирите и се срещат като противници.
„Петьо е сериозен табладжия. Играе в националния ни отбор по табла. Изчел е доста книги на английски за играта. Той е и президент на шах-клуба „Спартак Плевен 21”. Отделно е президент на федерацията по кореспондентен шах. Непрекъснато е ангажиран покрай таблата и шаха. В семейния бизнес го отнасяме аз и снаха ми Светлана. Имаме семейна фирма за доставка на на материали за сладкарски кооперации. Когато Петьо отсъства, цялата работа остава на нас със снахата.
Внучката и тя е много запалена по таблата. Играе много добре и това ме радва. На един турнир в Белене на полуфинал стигнахме аз, тя и Петьо. Лаура стана първа, а ние с баща й останахме на второ и трето място. Тя е запалена и по шаха – печелила е призови места от състезания”, разказва с видима гордост бай Йордан.
Още: "Ред Бул е отбор, посветен на един пилот": Легенда на Формула 1 се чуди защо уволниха Чеко Перес
Още: "Кубрат Пулев e твърде стар. Време му е да се пенсионира"
Цялата фамилия Маринови е спортна. Внукът Дани, кръстен на дядо си, тренирал карате, волейбол, футбол, плуване. Снахата Светлана е от Тюмен - в Русия тренирала карате и волейбол. Съпругата на Йордан – Татяна, навремето играела активно волейбол.
Освен по таблата, главата на фамилията е много запален и по футбола. Ритал чак до 44-тата си година. Дълго време бил голмайстор в отборите, в които е играл - „Строител” /Плевен/ и „Скобелев” /Къшин/. По някое време дори го искали за нападател в плевенския „Спартак”.
„Помня последния ми мач – играехме в село Горни Дъбник с местния отбор. Срещата се разви така, че докато вкарам гол и поведем в резултата, защитниците в нашия отбор след малко опуснат гол в нашата врата. Така – три пъти. Аз вкарам, противникът изравни, аз вкарам, противникът изравни. Мачът свърши 3:3. След това отидохме двата отбора в Лавровия парк и седнахме да се почерпим. После спрях с футбола. И баскетболът ме влечеше. От онова време ми остана спортният хъс, който сега ми помага в таблата”, спомня си младите години бай Йордан.
