Зад кулисите: Хубава работа, ама българска - за апаратура, която може да спасява онкоболни

По думите ѝ, Николова била назначена в ИЯИЯЕ през 2018-та година като биолог по проекта за изграждане на Национален циклотронен център. Същият, на който Actualno.com посвети над десет публикации, купен преди повече от 5 г. и отлежаващ в Ядрения институт и за който министър Вълчев преди месец отговори на депутатски въпрос така: "За посочения двугодишен период Министерството на образованието и науката е осигурило общо 600 000 лв. за привличането и задържането на млади учени, изследователи и експерти, които се обучават и работят по задачи, свързани с бъдещото функциониране на Националния циклотронен център“.

След като Екатерина Николова изпълнява всички задачи, които ръководството на Института ѝ поставя плюс публикация в научно издание, обратно на всякаква научна и ненаучна логика тя е отстранена от работното ѝ място и от проекта, разказва самата тя. Тогава решава да сигнализира премиера Бойко Борисов и министъра на образованието Красимир Вълчев за всички нередности по този значим за обществото проект, по който досега са платени повече от 12 милиона лева. Николова изпрати копие на сигнала си и до Actualno.com като единствената медия, която се интересува от истинските причини този проект за милиони все повече да изглежда като напълно загубени пари и ползи за цялото общество. Ще се потърси ли отговорност на някой? Повече подробности може да прочетете в интервюто с нея.

Г-жо Николова, как се стигна до вашето назначение в екипа за работа по проекта за изграждане на Нов Циклотронен Център за производство на радиофармацевтици?

През 2018 г. се явих на интервю по обява за работа, пусната от ръководството на Ядрения институт. Търсеше се мултидисциплинарен екип по този проект с научно-изследователска насоченост за производство на радиофармацевтици с приложение в радиоонкологията.

Какво знаехте в аванс за него?

Това, което бях чула от участията на проф. Димитър Тонев в телевизионни предавания. Те все още са в интернет. Изтъкваха се три големи за обществото ползи от този проект. Най-важната е да се снабдяват болниците с радио фармацевтици на ниски цени и в кратки срокове, за да не чакат българските пациенти. Това да върви успоредно с научна работа по нови идеи за прилагането на радио фармацевтиците, за да се оптимизират терапиите на пациентите с онкологични заболявания. В моята статия отбелязвам, че понастоящем в почти около 50% от случаите радио- и химиотерапиите се оказват неуспешни при лечението на пациентите. И давам идеи как да се оптимизира приложението на радио терапевтиците на база моите знания в областта на клетъчната и туморната биология.

А може ли да обясните до какви изводи сте стигнали?

Статията е вид ревю, в което обобщавам публикации за приложението на радио фармацевтиците в клиниката за лечение на пациенти с рак (бел. ред. - публикувана е на 27-ми февруари, 2021 година в международното специализирано списание Dose-Response Journal). В клиниките преобладават гама- и бета-радиотерапиите заради по-слабите и щадящи за пациента йонизиращи свойства на гама- и бета-фармацевтиците в сравнение с алфа-фармацевтиците например. Само че по-слабите йонизиращи свойства не влияят по очаквания начин на някои туморни клетки, които заради специфични свои мутации, трудни за диагностициране, имат редица скрити механизми да избегнат цитотоксичите ефекти на такива терапии. Оказва се, че при част от пациентите терапията се проваля, защото бета- и гама-терапевтиците не индуцират очакваните механизми за програмирана клетъчна смърт в туморните клетки - процес, известен в биологията като "апоптоза", но същевременно генерират свободни радикали, които са способни да задействат други нежелани в случая клетъчни процеси на ДНК поправка и ускорена клетъчна миграция. В този смисъл по-слабите йонизиращи свойства създават риск за някои пациенти и тук идва ролята на алфа-радиофармацевтиците, които заради по-силните си йонизиращи способности доскоро бяха разглеждани като неприложими за терапевтични цели.

Вече се появяват обаче изследвания на германски учени, които идват от клинични условия - не опити с животни, в лабораторни условия, а с таргетна алфа-радиоимунотерапия при пациенти с множество метастази и рак на простатата, които са преминали през неуспешно лечение с бета-радиофармацевтик по същата таргетна терапия. След бета-терапията количеството на туморния маркер в пациента от клиничното проучване се увеличава почти двойно. При тези условия екипът, провеждащ лечението, предлага на пациента алфа-, вместо бета-радиофармацевтик. Пациентът няма какво да губи, нали си представяте - множество метастази и загубена надежда за живот. Съгласява се и след две до три процедури с алфа-радиоимунотерапия всички метастази се изчистват, при това с минимални странични реакции по време на терапията, благодарение на специфичните свойства на алфа радиацията като малката ѝ проникваща способност, щадяща здравите тъкани в тялото на пациента. И това нещо е доказано с ПЕТ-скенери. Невероятни резултати!

Другият момент, който засягам в статията си, е, че и до ден-днешен радиофармацевтиците се прилагат в клиниките без никакви указания за противопоказност, въпреки постиженията на съвременната биодозиметрия, позволяващи идентифицирането на пациенти с генетично-обусловена по-висока радиочувствителност. При една част от тези пациенти рисковете от прилагането даже и на малки дози радиация с диагностична цел са по-високи, отколкото ползата. Акцентирам също и върху критично важната роля на правилната диета по време на радио- и химио-терапиите в ранните стадии на заболяването, за да се повиши ефективността им и да се намалят страничните реакции от тях.

Това ли искахте да докажете с научната си статия?

Една от основните ми идеи в този все още начален етап на проекта за циклотрона беше да насоча хората, които ще произвеждат фармацевтици, да организират построяването на този циклотронен център така, че да предвидят условия за производство и на алфа-радиофармацевтици като Актиний-225.

Този циклотрон, който имаме в България, ще може ли да ги произвежда?

Затова беше толкова важна моята колаборация с екипа, който ще осигурява производството на радиофармацевтици в Циклотронния център, ако този център беше реализиран, разбира се.  Проф. Тонев посочва в своите презентации голямо разнообразие от радиофармацевтици, включително и Актиний-225, които биха могли да се произвеждат със закупения циклотрон. Тъй като това са изключително скъпи производствени процеси, те изискват предварително много прецизно обосновано планиране на база анализи, каквито правя аз в моята публикация.

Да се върнем на темата за назначението ви, какво последва?

Подадох професионалната си биография. Явих се на две интервюта. Едното - с проф. Тонев, който ми обясни, че заплатите ще са ниски (520 лв, плюс добавката за придобита докторска степен!), но ще има перспективи за развитие след като кадрите преминат обучение за работа в бъдещия циклотронен център, ако покажат способности. Изтъкна се, че ще се наблегне върху научната и експерименталната работа. Това е нашата цел. Лекарите после могат да прилагат протоколите, но някой преди това ги измисля, оптимизира със серии от експерименти с in vitro клетъчни модели и in vivo животински модели преди да се стигне до клинични изпитания с пациенти. В случая на разработването на нови радиофармацетици с диагностична и терапевтична цел това се случва след много научна работа на мултидисциплинарни екипи.

Имаше и второ интервю с доц. Гутев. Той ми каза, че се интересуват от биологични методи за измерване на цитотоксичност, с които предполагам, искаха да изследват биологичната ефективност на радио фармацевтиците, които ще се произвеждат. Аз посочих мои публикации, в които съм прилагала различни техники за измерване на цитотоксичност. След няколко дена ми се обадиха, че ще ме назначат. Назначиха ме, но не ми казаха къде да седна, къде ще е работното ми място. Разбрах, че има две биоложки. Попитах в коя стая са. Отидох при тях. Седнах на един диван. Поседях така, но имах задача, която трябваше да подготвя - презентация за тези методи. Започнах да питам къде мога да работя. Едната биоложка ми каза, че има свободен компютър, че го ползват за връзка със скенера и принтера. Дадоха ми ключ от стаята за този компютър. Една главна асистентка много лично прие това, че аз го ползвам, защото свързания там принтер бил купен по неин проект – като един вид нахалство от моя страна. При такива условия работих и постигнах резултат - една презентация, две участия в конференции и една публикация.

Как премина обучението?

Нямаше никакво обучение.

А дали може да се говори за колаборация с екипа по този проект?

Не, работех абсолютно сама. Нямаше екип. Нямах представа какво работеха останалите хора от лабораторията на проф. Тонев. Ако имаше някаква комуникация с мен на работното място, тя се случваше с проф. Тонев. Него основно го питах за това как той и колегите публикуват в международните научни издания с тези станали задължителни вече две такси - за обработка на статията и за свободен достъп на всички читатели до статията. Тези такси се изискват от издателствата на всички международни научни списания. Нямаше отговор. А резултатите от работата на учените, за да са видими, трябва да се публикуват, но се плащат тези високи такси. Исках да зная как българските учени от академията ги покриват, институтите ли ги поемат, защото те са много по-големи от нашите заплати. Оказа се, че бях оставена сама да си търся средства да ги платя тези такси за моята публикация по многомилионния проект за Циклотронния център и ако не ги бях намерила на база мои лични професионални контакти с хора извън Ядрения институт и академията, нямаше да я има моята публикация. Това отношение на проф. Тонев и на другите ръководители по проекта за циклотрона ми се стори несериозно не само към мен и моя труд, но и към целия проект.

Как се стигна до уволнението ви?

Стигна се след упорита работа и след като се преборих сама с целия процес по написването и публикуването на моята статия. Всеки учен, който минава през процесите на публикуване на своите научни статии, знае, че това е един нелек процес, в който трябва да защитава своите идеи пред рецензенти, които са признати специалисти в света в съответната област. На 17 януари тази година статията ми беше одобрена за публикуване. Осем дена по-късно, проф. Тонев, който не бях чувала от половин година, тъй като не отговаряше на никакви мои обаждания и имейли във връзка с работата, ми се обади и ме извика в директорския кабинет. Там се озовах в присъствието на проф. Тонев, директора на института Лъчезар Георгиев и ръководителката на човешки ресурси Велислава Павлова. Те ми заявиха, че ми прекратяват трудовия договор, тъй като, цитирам, съм била написала статията си сама и те не могли да се включат в написването ѝ. Просто не разбрах обвинението, тъй като проф. Тонев е отбелязан дори като съавтор в моята публикация. Почувствах се шокирана от липсата на каквато и да е професионална и човешка логика в цялостното поведение на тези хора, на които е поверена ръководната роля по изграждането на научно-изследоваелския циклотронен център, и на които са поверени милиони левове, и съдбите на много млади учени в тази връзка.

С каква идея изпратихте сигнал до председателя на БАН акад. Юлиян Ревалски, до премиера, до министъра на образованието и науката?

Първо, защото искам да разкажа всичко това. Проектът е за над 10 милиона. Може би премиерът и министърът на образованието си мислят, че се случва обучение на кадри, че се подготвя циклотронът за пускане в експлоатация, че там ще работят много млади хора. Не зная каква е представата на министъра на образованието, който отпуска периодично още средства на института по този проект. Средства продължават да се наливат, а проект няма. И какво се получава  - от проект с висока обществена полезност в много насоки бавно вървим в някаква схема, в която хора като мен попадат, биват завъртани с някаква цел и след това изхвърлени. Не съм единствената, която попада в този капан. Тези хора си живеят чудесен живот с тези пари. Както виждате, никой не направи проверка за нищо, а дори се дават още средства. Отстрани изглежда, че сякаш в Ядрения институт имат много благородна цел. Циклотронният център трябваше да е готов през 2016-2017-та година, но той не е и скоро няма да заработи. Междувременно чудесните тридневни конференции със СПА по проекта за циклотрона също ще се възобновят след края на пандемията. Никой не търси отговорност за нищо.

Визитка: Екатерина Николова е завършила биологическия факултет по специалности "Молекулярна биология" и "Микробиология". През 2008 г. защитава докторантура по биохимия  от Медицинския университет в лабораторията по "Клетъчна сигнализация". От 2011 г. специализира в Mayo clinic - Минесота, САЩ, в продължение на три години. Връща се през 2015 г. в България и за кратко време работи във фирма за продажба на консумативи и реактиви за лабораторна работа и научни изследвания. През 2018 г. кандидатства за работа в БАН. Има патент като съавтор в разработване на генетичен тест за диагностициране на първични меланоми с потенциал за метастазиране. Казва, че това, в което е добра, няма къде да го върши в България.

Още: Здравният министър не знае какво става с апаратура за милиони за лечение на онкоболни