Васил Василев-Зуека разкри новото си амплоа на художник след като представи първата си самостоятелна изложба. Това стана в галерия U PARK, в аристократичния Пловдив. Малката галерия в центъра на града под тепетата събра 28 творби на актьора, които ще останат до 30-ти май.
В интервюто със Зуека за "Студио Actualno" говорим за свободата, вдъхновението, изкуството, пандемията, политиката и мечтите.
- Хората са свикнали да те асоциират с актьорската професия и телевизионните ти изяви, но ти и рисуваш, и то още от тийнейджърските си години. Разкажи ни за първата си изложба в Пловдив.
До тази изложба се стигна по финансови причини. Всички знаем какво причини Ковид кризата. Бяха намалени бюджети и заплати, а кредитите трябваше да се плащат. Аз съм човек, който цял живот живее на кредити и трябваше да ги погасявам. Получих предложение от една моя приятелка Радост Коцева, която е галерист в U.P.A.R.K, тя видя две мои картини, които бях рисувал за приятели през лятото на 2020 г. и ми предложи да направим изложба, и така започна всичко.
Аз се дърпах в началото, но после размислих, че това може да ми реши финансовите проблеми. Започнах да рисувам, отдавна не го бях правил на толкова големи формати – от 50-70 см. нагоре. В началото ми беше малко трудно, защото рисувах с акрил, а аз преди съм го правил с маслени бои.
Трябваше да открием на 10-ти декември миналата година, но затвориха държавата, изложбата отпадна и аз й предложих да ги пуснем във Фейсбук. И стана бум. Ако трябва да съм честен кефът и катарзисът от първата изложба аз го преживях още декември месец, когато публикувах първите си картини.
- Какво те вдъхновява, откъде черпиш идеи?
Хората казват, че съм имал почерк, което искрено ме озадачава, защото аз рисувам всичко възможно, което ми падне. Имам идея и започвам да рисувам, без да знам какво ще излезе. Аз виждам образи, но не в бои, аз ги виждам като картинки и накрая излиза съвсем различно, но предполагам, че при всеки художник е така.
Трудности имаше много в началото, но аз имам някакъв дяволски усет към материалите, не само защото съм завършил кукли и там сме правили такива неща, но и баща ми е бил строител и явно нещо генно има. Аз като видя материала и веднага ми е ясно какво мога да направя с него. Но сега си отговарям на тези въпроси, след изложбата, след 6 месеца рисуване, след продажбите, преди не съм се замислял върху това.
По време на пандемията направих 280 картини, от които 90% вече са продадени и съм щастлив. Аз лично работя бързо с акрил, защото той съхне много бързо и мога да работя по няколко картини едновременно. Всички картини, които изложих и които ще продължавам да рисувам, аз ги наричам театрални идеи, защото мога да събера идеята в едно изречение, т.е. повечето са плакатни.
Имам една с торс на клоун, който символизира политическа идея. Самата скулптура се казва: „Вържи шута, за да ти е мек трона“, т.е. когато запушиш устата на медиите е много лесно да управляваш, това на мен ми беше много актуално. Надявам се нещата да се оправят след новите избори, но не вярвам много да се променят, защото невидимите, които управляват те са си там, тези, които плащат, защото те казват на партиите колко хора им трябват. Нещата са прости. Не че в света не стават такива неща, стават, но в България е от едно и също място.
- Твоя запазена марка са донкихотовците? С какви вятърни мелници се бори българинът? Ти самият правиш ли го?
Да, постоянно. За мен Дон Кихот е символ на свободата и като такъв аз исках да кажа много неща през него. Направих над 20 картини, посветени на героя на Сервантес. Но в един момент спрях, за да не става щампа. Вятърните мелниците, с които се борим в момента са няколко. Първо е свободата на словото във връзка с политическата обстановка в България и второ във връзка с личната ни свобода. Но не съм убеден, че личната свобода е на второ място, по-скоро трябва да е на първо място, защото когато една личност е осъзнато свободна е много лесно да проведе идеите си и в национален план.
- А как ни се отрази пандемията, станахме ли още по-отчуждени един от друг или напротив започнахме да си помагаме?
Пандемията ни отдалечи, но пък закопняхме един за друг. Отдалечихме се, защото трябва да се пазим и няма как. Нашето семейство, преди да се ваксинира, беше направо изперкало на тема пазене. Сега вече сме по-спокойни. От една страна пандемията ни се отрази много зле, включително и икономически, говоря в световен мащаб, не само на България, но от друга страна беше отрезвяващо. Смятам, че хората ще започнат да гледат по-неедностранчиво на това, което им казват медиите, второ ще започнат да мислят. Не всички, за съжаление, но онези 10% интелигенция, които са във всяка една държава, те ще продължат да мислят.
Пандемията беше репресия върху собственото ни съзнание, затова казах, че закопняхме един за друг. Човек не осъзнава какво прави, когато е затворен много дълго време, той се променя и смятам, че всички са се променили, било то осъзнато или не. Моята положителна промяна беше, че започнах да рисувам. Ако не го бях направил вероятно щях да изпадна в тежка депресия, не че съм от този тип, но ставам лош и неконтактен човек, и започвам да си го изкарвам на близките. Благодаря на жена ми Ани, която страшно много ми помагаше и се занимаваше с малкия, докато аз рисувах по 20 часа на ден. Смятам да продължа с рисуването, имам десетина идеи за Мюнхаузен и през него ще мина и сега завършвам един нов триптих.
Едно от позитивните неща на пандемията беше, че художниците започнаха да продаван онлайн с 50% повече отколкото преди. Много художници, които не бяха чували за Интернет, в момента живеят много добре, изкараха една тежка 2020 година, благодарение на продажби от Фейсбук. Аз съм един от тях. Мрежата се разви изключително много.
- Как реагираха твоите приятели и най-близки хора на новото ти амплоа?
Повечето, които знаят, че рисувам, казаха че за три месеца изключително много съм се развил като художник, а тези които не знаеха още са в шок. По-скоро са много приятно изненадани, няма негативни коментари или изказвания, дори в мрежата. Но все пак бих се обърнал към всички онези, които намират удовлетворение в това да коментират независимо какво и то негативно: „Хора, художниците, когато излагат произведения на изкуството, те го правят с цел да ги продават, а не заради вашето мнение. Помислете дали ще им помогнете с вашия хейт (омраза, бел. ред.).“
- Щастлив ли си?
Да, много. Аз съм най-щастливия човек на света. Любовта на хората ме прави щастлив, всички се борим за това.
- За какво мечтаеш?
За мир. Тъпо е, някак изтъркано, но ако има война, всичко друго се обезсмисля.
Интервю на Габриела Андреева
