Софийска стокова борса е първата борса в България и една от водещите борси на Балканите. Над 30-годишната ѝ история започва със сделки за шоколади и натурални сокове, но постепенно се насочва към типичните борсови стоки като горива, зърно и метали.
Борсата е огледало на българската икономика, плод на частния бизнес и желанието му за свободна и справедлива търговия. Дори в период на пандемия, политическа несигурност, висока инфлация и луди цени на тока и газа, борсата продължава да се развива и остава важен фактор за снабдяването с основни стоки.
За историята на първата борса у нас, предизвикателствата пред разрастването ѝ, цените на стоките, ролята на държавата и справедливата търговия разговаряме с Васил Симов, един от основателите и неизменен изпълнителен директор на Софийската стокова борса.
"Влязох в света на борсовата търговия съвсем случайно, временно тръгнах по тази пътека. И така временно вървя по нея вече над 30 години.", споделя в предаването Студио Актуално Васил Симов.
Първата борса в България решава някои от най-наболелите проблеми на тогавашния период. "През 1990 г. икономическата ситуация в България беше доста странна. Страната имаше огромно производство на месо, на зърно, на метали, но тези стоки не достигаха до магазините. По това време се въведе и купонна система, защото населението не можеше да се снабди с най-елементарните хранителни проукти. В края на 1990 г. и началото на 1991 г. група интелигентни хора измислиха как да излезем от сложната ситуация", разказва Симов.
"Решението на този проблем беше борсата, където да се раздвижат тези стокови потоци, които буквално стояха в складовете и не достигаха до магазините. Сред тях бяха храни от първа необходимост – брашно, захар, сол, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти.
Сформираната работна група от известни бизнесмени, държавници и експерти създаде Софийска стокова борса през пролетта на 1991 г., а аз спечелих конкурс и я оглавих. Това беше първата борса в България", обяснява ръководителят.
Какво се търгува на Софийска стокова борса?
Първата сделка на новосъздадената борса е с германски шоколади, които предизвикват особен интерес, тъй като по това време в магазините има дефицит на вносни продукти. "Започнахме със сключена сделка, докато много борси по света работят месеци, без да имат сключени сделки. Това ни даде летящ старт", посочва Васил Симов.
В първите години борсата у нас не е регулирана и се търгуват и по-необичайни стоки като натурални сокове, захарни изделия и дори спиртни напитки. "Някои журналисти в онези години ни наричаха Софийска сокова борса, защото седмици наред имаше сделки за натурални сокове. Тогава пазарът в България беше доста гладен за този тип стоки, внасяха се от чужбина и се предлагаха през борсата", спомня си Симов.
Настоящите сделки на Софийска стокова борса най-често са свързани с обичайни борсови стоки, търгувани навсякъде по света – различни видове горива, черни метали, зърно и др. Борсата работи по железни регулации и търгува със строго определени суровини и стоки.
"Ако трябва да си помечтая, бихме търгували и с електроенергия, с природен газ, но сделките за тях в момента се сключват на специализирани борси", посочва Симов. Борсовата търговия трябва да се развива, убеден е той.
Борсовите сделки зависят главно от брокерите, а целта на самата борса е да създаде условия търговците да я използват и да търгуват помежду си.
Софийската стокова борса работи ежедневно, там търгуват от 20 до 50 брокери дневно, в зависимост от активността на пазара. В периодите около празници и през лятото на борсата е по-спокойно и брокерите действат по-лежерно. Но при по-осезаемо покачване или спадане на цените, пазарът става по-динамичен и има десетки брокери, които търгуват помежду си.
Борсите трябва да са "ничия земя" за среща на търсенето и предлагането
Софийската стокова борса е сред водещите на Балканите. "В някои балкански държави като Сърбия, Македония, Черна гора няма подобни борси или съществуват, но в доста изопачен вид." Подобни борси на българската има в Букурещ и Атина. На гръцката борса се работи по-професионално и мащабно, тъй като страната е по-стара демокрация. В Турция борсите са 100% държавни стопански обединения, както е било у нас преди 1989 г. "Те са по-скоро като държавни предприятия", отбелязва Симов.
"Борсите навсякъде по света не са държавни и не трябва да бъдат такива. Те са инициатива на частния бизнес, членски организации на фирми, които са създали борсата, за да търгуват помежду си по единни правила. Опитваме се и в България да е така, учили сме се най-вече от САЩ", посочва Васил Симов.
Ако борсите са държавни или принадлежат на някоя голяма компания или група компании, те ще изкривят и монополизират пазара, убеден е експертът.
"Законът изисква да бъдем акционерни дружества, което не е особено коректно. Независимо какъв бизнес развива, акционерното дружество е създадено с цел печалба. Борсите по света не работят така. Те са членски организации, където всеки член си плаща годишната членска такса и има привилегията да търгува на този пазар. Ако в края на годината борсата има нужда от средства, членовете ги покриват, а ако има излишък, той се реинвестира като първи приход за следващата година. По този начин борсите могат да бъдат неутрална територия, където се срещат търсенето и предлагането", обяснява Симов.
Пандемията стъписа бизнеса и доведе до поскъпване на стоките
Пандемията от коронавирус неизбежно е засегнала и борсовата търговия у нас. Въпреки това оборотът на Софийската стокова борса достига рекордните над 500 млн. лева, което отговаря на реалната ни пазарна действителност.
И пандемията, и множеството избори стъписаха частния бизнес, на който се разчита да търгува на борсата. Година, в която има избори, винаги е доста плаха година. Ковид доста видоизмени цените, особено при горивата, електроенергията и природния газ, които скочиха до небето, посочва Васил Симов. "Електроенергията и природния газ поскъпнаха в пъти. Никога не сме имали толкова рязък скок на цените им", подчертава той.
Всички борсови стоки са поскъпнали през изминалата година. "Няма борсова стока, която да е поевтиняла през 2021 г. Зърнените култури, металите, горивата, брашното, захарта – всички поскъпнаха през изминалата 2021 г.", изтъква експертът. Това се дължи главно на по-засиленото търсене на тези стоки и по-слабото предлагане. Когато търсенето надхвърля предлагането, цените винаги вървят нагоре. "Всичко това стъписа бизнеса и го накара да бъде доста по-плах, отивайки да търгува на борсата", обобщава Симов.
Поскъпването на храните не може да бъде предвидено. То до голяма степен зависи от цените на горивата, които са абсолютно непредвидими. Както има скок нагоре, така може да има и рязък спад, обяснява борсовият експерт и дава пример с цената на петрола, която само за няколко години от 150 долара за барел се е сринала почти до нула. "Имаше сделки на петролните борси по 5 долара за барел или дори по-малко", припомня шефът на Софийска стокова борса.
Само през 2021 г. цената на петрола се е повишила с повече от 50%, което неизбежно се отразява и на цените на бензина и дизела. За същия период природният газ поскъпва 5 пъти – от 20-30 долара за мегаватчас до 120-130 долара за мегаватчас. "Това са най-фрапиращите случаи на рязко поскъпване, каквото не сме имали от 25-30 години", посочва Симов.
Цените би трябвало да се нормализират в близко бъдеще. Пазарът е много динамичен и когато някоя стока рязко поскъпне, производството му нараства, тъй като носи по-голяма печалба. Надуването на производството обаче създава свръхпредлагане и започва да сваля цените. Винаги щом има рязко нарастване на цените, после можем да очакваме спад, тъй като се стига до свръхпроизводство.
30 години Софийска стокова борса
От началото на съществуването си през 1991 г. до днес, Софийска стокова борса се развива, обменяйки опит с почти всички големи световни борси. "Постепенно се научихме на тънкостите на институцията борса – не как се търгува, а как се създава такава институция", обобщава Симов.
Софийска стокова борса е изцяло частна инициатива с над 50 акционери, в която няма държавно участие и никой няма превес над останалите. Това е добра предпоставка, за да може пазарът да взема правилни решения.
"Борсата е огледало на икономиката и не трябва да позволява на никой да изкривява този образ. Тя трябва да бъде безпристрастен, неутрален измерител на цените на стоките и на акциите", убеден е Васил Симов.
