Тенденцията с увеличаване на жертвите от домашно насилие у нас е все по-тревожна. Последният ужасяващ случай, който разтърси страната e на убитата 32-годишна Кристина, която бе намерена мъртва в багажник. Защо имаме толкова много случаи с фатален край в семейства у нас? Къде трябва да търсим причината? Защо Кристина не се обръща към полицията, а към фондация? Тези въпроси задаване на Катя Кръстанова, психолог от Фондация "Анимус".
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Защо имаме толкова много случаи с фатален край в семейства у нас?
Домашното насилие е стар проблем, просто регулациите не са достатъчно ефективни в момента. Това, което се случва е в резултат от доста голям хаос във функционирането на отделните институции, на некоординирани действия на институциите и в крайна сметка е трагичният изход. Стабилността в семействата също е разклатена по социално-икономически причини и човек реагира с агресия на най-близките си, ако не е научил други модели.
Трябва ли да търсим причината в изолацията ни покрай Ковид пандемията, в някой друг външен фактор или в детството ни?
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Моделите, с които се справяме с тревожността, наистина са заложени в детството ни. Има дефицит в капацитета на родителстване по отношение на възпитаване на децата на неагресивно отреагиране на тъгата. В тинейджърството децата са още по-предизвикателни и емоционално нестабилни и когато нямат изградени модели, те започват да отреагирват върху по-слабите, честно пъти това са другият пол. В крайна сметка децата и тинейджърите не се научават на здравословно общуване между половете. Голямото състояние на несигурност между хората вкарва функционирането на едно по-примитивно ниво, свързано със страх от изоставяне.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Страхът от изоставяне се обръща в желание за тотален контрол над партньорката. Изразява се в следене, дебнене, ревност, заплахи. Всички случаи, които виждаме в последно време са такива.
Още: "Искам да изчистя името си": Задържаният за убийството на Кристина остава за постоянно в ареста
Защо Кристина не се обръща към полицията, а към вас?
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Защото той я е сплашил, че познава всички. Това е много чест механизъм при извършители на домашно насилие, основано на пола. Те твърдят, че са вездесъщи, че имат много познати и освен това много често демонстрират на жертвата, че я следят. Заплашват, че ще стане най-страшното не само за жертвата, а и за тези около нея.
Трудно е един такъв наплашен човек да подаде жалба, когато няма никакви доказателства, защото става въпрос за дебнене, следене и индиректни заплахи за убийство.
Когато имаме физическо насилие, дори лека телесна повреда, това е някакъв индикатор, който може да бъде разпознат. Може да се извади експертиза. Така че страхът и невярата в институциите, както и заплахите, които са изключително специфични, са една от причините човек да не докладва.
Кое е нужно - промяна в законодателството или в правоприлагащите органи?
И двете. Едно от ключовите неща в момента, което спасява голяма част от жертвите, е ограничителната заповед за недоближаване. Ако извършител на домашно насилие доближи жертвата, тя звъни на 112, казва "г-н Х има ограничителна заповед, той ме доближи" и съответно през 112 се праща патрулна кола. Ако този човек го хванат на място в нарушен метраж, бива задържан за 24 часа. Колкото и да не е съвършена, тази мярка помага на много жертви на насилие. В случая на Кристина - това не е възможно, те нямат дете, общо съжителство, брак, не отговарят на дефиницията от Закона за защита от домашното насилие. Хората в интимни връзки без съжителство нямат право на ограничителна заповед по сега действащия закон. Това е едно от нещата, които трябва да се променят.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл!
Интервю на Мирослав Димитров
