Томас Енгер е едно от големите имена в жанра на скандинавския трилър благодарение на поредицата за разследващия репортер Хенинг Юл. „Тайните на герба“ (изд. На „Персей“) е най-новият в нея. Предишните са „Мнима смърт“, „Фантомна болка“ и „Кървава мъгла“. Във всеки от тях Юл разследва различни случаи, като същевременно се опитва да превъзмогне болката от смъртта на сина си и да разкрие истината за нея. В „Тайните на герба“ журналистът за сваля маските на властимащите и разкрива неподправеното лице на алчността и покварата. Вижте какво споделя авторът в интервю, предоставено от издателство "Персей".
Скандинавската криминална литература се превърна в явление и печели успехи по света, а вие сте един от най-успешните и превеждани автори. Как си обяснявате това?
Не мисля, че има само едно просто обяснение за това явление, но изглежда, че хората са запленени от нашия начин на живот. Това, че живеем в толкова студени зими, през които в някои части на Скандинавия дори не виждаме дневна светлина с месеци. Това, че имаме всичкото това богатство и красива природа и все пак хората успяват да бъдат жестоки помежду си. Романите ни надзърват в този свят - как се справяме и как живеем, и изглежда, че това се харесва на хората. Но, според мен, главната причина за този огромен успех, е в това, че романите ни са добри. Вълнуващи. Хората нямаше да ги купуват, ако не бяха.
Много силен герой е Хенинг Юл. Познавате ли някого като него? Изцяло плод на въображението ви ли е неговата драма?
Едно от нещата, които научих, прекарвайки дълго време в опити да пиша, беше да пиша за нещо, което познавам. Така че реших да направя живота на главния герой сходен на моя собствен и заради това Хенинг е онлайн журналист (какъвто съм бил), обича да свири на пиано (като мен), ходи по улиците, по които вървя, и дори споделя доста мои интереси и мисли. Но той не е мое копие. Той е типът журналист, какъвто никога не съм бил, но може би какъвто съм желаел да бъда. Неговата драма (или лично приключение) се основава единствено на въображението ми.
Като чете човек книгите ви, остава с впечатлението, че много добре познавате структурата на полицията и методите на разследване. На какво се дължи това? Имате "информатори" или пряко сте наблюдавал?
Това е комбинация от две неща: проучване и източници. Проучвам много, като част от това проучване е да се говори с хора, които знаят неща, като например работата на полицията или какво е да бъдеш жена политик. Също така пътувам до местата, за които пиша, за да мога да ги видя с очите си и да опиша гледките възможно най-вярно.