"Всички ние сме артисти. Но изкуството може да се превърне в поезия. Хората ме питат от колко време рисуваш и аз им казвам от 57 години, на колкото съм!" Така започна разговорът със Стивънс Вон, който е за първи път у нас представя творбите си, създадени от вода и мастило в Националната художествена галерия. Изложбата „Нов живот за цвета“ е отворена от 2 юни до 10 юли 2016 г. Вон е аутист и не крие това, той е художник, иска да стане поет. Ето какво още сподели той в специално интервю за Actualno.com
Какво ви дава рисуването?
Рисуването е нещото толкова естествено за мен, то е като това да пия вода, това е една връзка с част от самия мен. Често се чудя кой е художникът тук аз или водата, много често аз просто помагам на водата да рисува. Водата е жива, тя има своята памет, своите спомени. Мастилото го използвам, за да отгатна мислите на водата, чрез мастилото вървим по дирите на водата. Когато започнеш да се взираш в рисунката и да я разделяш на образи, това е все едно да делиш любимия човек на нещата, които харесваш в него и които не харесваш и с времето този процес не завършва добре за любовта.
Имате ли предпочитани цветове?
Това е един ритуал, в който се движа. Понякога решавам, че ще рисувам в бяло и черно. В различни момент чувствам цветовете по различен начин. Спонтанно е. Това не е рационален процес и се оставям той да ме води.
Всеки човек ли е творец?
Въпросът е по-скоро кога хората престават да бъдат артисти. Когато видите хора, които живеят в съвсем опростена среда, като напр. хората в джунглата, те също рисуват по себе си. Те също се изразяват като артисти: пият, танцуват, усмихват се, понякога… Всеки по рождение е артист, но има хора, които чрез своето изкуство достигат висотата на поезията. Моето желание е да стана поет.
Какво ви вдъхновява най-много?
Усмивките на приятелите ми - най-великото изкуство в живота ми! Освен това водата ме вдъхновява. Чувствам се като творение на водата. В Япония и в Китай всеки ден общувам с водата.
Как точно открихте техниката, с помощта на която рисувате картините си?
Един ден, преди 3 години, в Китай изнасях лекция на студент и им казах: Един ден вие ще имате своите дипломи за художници, но свидетелството, което аз ще ви дам е дълго 10 м и ще рисуваме заедно по него. В този момент заваля и както е в живота, ние слагахме още цветове, а дъждът ги измиваше. Студентите се скриха от дъжда, аз оставих цветовете върху хартия и хартията, дъжда и цветовете оживяха, тръгнаха и осъзнах, че виждам нещо забележително. Продължих да изучавам тези отношения между водата и мен. В Азия вярват, че водата е най-важният цвят в изкуството. То може да бъде слънчева светилна, нощ. Водата няма скелет .
В Азия казват, че изкуството съществува на три нива. Първото е, когато имаш умения. Второ, когато имаш умения и добри идеи, а третото - да си пушиш цигарата, да си пиеш питието , да говориш с приятели си да твориш. Защото това е една игра.
Всеки път когато рисуваш водата е различна, тя има свое мнение. Тя реагира, променя се, движи се, спира, има своя собствен път .
Изкуството не е рационално, защото любовта не е рационална, смъртта не е рационална, децата не са рационални и слава Богу за това. Защо ще искам моето изкуство да е рационално? Мисля, че светът е ирационален, просто ние трябва да видим красотата му.
Вие сте аутист, как това се отразява на живота и на творчеството Ви?
Аутизмът има много широк спектър. Роден съм без чувство за време и географски посоки. През 60-те години ме биеха в училище и ме сложиха в клас за умствено изостанали деца. Дори в САЩ се случваха такива неща! Мисля, че най-важното за едно дете-аутист е да има домашен любимец – куче или котка. И това е просто лесно осъществимо. Защото нашият начин за общуване е доста по-различен от обичайния. Предизвикателството за възрастните са трудностите в общуването. Много често на децата с аутизъм се казва: „Обичам те!“, но е много по-важно да им се каже: „Имам нужда от теб!“ Мисля, че в нашия свят трябва по-често да си повтаряме, че имаме нужда един от друг. Имаме нужда от различността на начина на мислене на хората с аутизъм.
Каква е ролята на изкуството в терапията при децата-аутисти?
Всички деца имат нужда от арт-терапия, и всички възрастни имат нужда от изкуството като терапия. Изкуството е един мост в общуването.
Как бихте подредили различните видове изкуство?
Как бихме могли да подредим по важност децата си? Всяко едно е дете , всеки човек има качества, които харесваме или не харесваме, но имаме нужда от всичките.
Какви са Вашите впечатления от България?
България е толкова красива, колкото се надявах, не всички места отговарят на това. А Националната художествена галерия е изключителна с невероятни професионалисти.
Интервю на Евгения Гигова
