Тази седмица ще се проведе последното заседание на 49-ото Народно събрание преди предсрочните избори през юни. Междувременно, за девети път България се управлява от служебен кабинет. За първи път обаче той бе избран по новите правила в Конституцията. За да коментира тези и други теми в Студио Actualno поканихме бившия служебен премиер Стефан Янев.
"Защо е сираче този служебен кабинет, защо никой не иска да се припознае с него? Защо всички казват "има някакви наши хора, но кабинетът не е наш", така започна анализа си той. "Моят въпрос е дали това не беше целта с промените в Конституцията? Никой да не носи отговорност за служебния кабинет, никой да не носи отговорност за неговите решения и успехи или неуспехи", попита още бившият премиер.
Той напомни и факта, че последният редовен кабинет, този на Николай Денков, беше на основата на "некоалиция". "Без ясни правила кой носи отговорност, кой взима решенията и по какъв механизъм. Явно е, че това мнозинство в 49-ото Народно събрание, малко или много е повлияно от този тип налучкване на краткосрочни интереси, за да се състави редовен кабинет. По същия начин в момента се съставя и служебен кабинет - с неясна отговорност кой, защо и как отговаря, и как се съставя", каза още Янев. Още: Георги Гьоков: Росен Желязков беше зависим от Борисов и Пеевски (ВИДЕО)
Как се прави служебен кабинет?
На този въпрос той отговори така: "Технологията никак не е лесна".
"Представете си, че вие си имате своето ежедневие и един момент ви звъни телефонът и ви се казва "ела да направим един разговор, защото искам да ти предложа участие в служебен кабинет". Този разговор не е лек, повярвайте ми", добави той.
По думите му механизмът за съставяне на такъв изисква огромни усилия от група хора. "Когато аз съм участвал в правенето на служебен кабинет, аз съм бил част от президентската институция. Тя има администрация, има хора, които са там от години, те познават други хора. Прави се преценка какви качества трябват за определен министър, за да му се предложи. Търсят се хора, които отговарят на определени критерии, с тях се провеждат разговори и резултатът от този разговор е дали те искат или не искат", добави Стефан Янев. Още: Метлата "Главчев" - не избори, а предизборна чистка
Според неговия опит много хора отказват да се включат в служебен кабинет. "Не искат да променят своите служебни взаимоотношения или да си нарушават житейските навици от гледна точка на това, че правят нещо важно в личен план", каза още бившият служебен премиер.
Той коментира и списъка с лица, от които президентът можеше да избира министър-председател: "Хората, приели промените в Конституцията, не са си задавали въпроса дали те имат подходяща администрация и могат ли да свършат подобна работа. Видяхме, че има един кратък срок за избиране на министри и той предполага, че разговори не могат да бъдат проведени в дълбочина".
Защо президентът не подписа указа за Даниел Митов?
Според Янев президентът е направил този ход, "за да постави премиерът Главчев в ситуация да си чупи главата".
"Съвместяването на поста премиер с този на външен министър не е никак лека работа. Дали и как ще се развият нещата и ще усетим ли някакви негативи е един добър въпрос. В крайна сметка, президентът с този си ход искаше да покаже, че тези промени в Конституцията не са смислени. Част от тях предполагат, че Народното събрание ще работи до изборите. Аз питам - ще работи какво? Видимо е, че няма мнозинство", добави в анализа си той. Още: Кабинетът "Главчев" е на ГЕРБ и ДПС: Експерти за рокадите в служебното правителство
Стефан Янев напомни и ситуацията около отстраняването на председателя на парламента Росен Желязков от ГЕРБ. По думите му това ще е прецедент - първото Народно събрание, което ще завърши без действащ председател. "Кое мнозинство ще избере негов заместник сега и за кога?", попита още бившият служебен министър-председател.
Отговор на въпроса получавал ли е Янев обаждания за определени политически назначения - вижте в пълното интервю.
