"Технологиите стават по-добри, ние – по-наивни". Така експертът по онлайн маркетинг доц. Жюстин Томс коментира в Студио Actualno новите техники за манипулация в социалните мрежи и новината за прекратяването на програмата за проверка на факти на Meta за американския пазар. Компанията майка на Facebook и Instagram обяви спорното решение в очакване на завръщането на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп в Белия дом и вместо това преминава към така наречения модел на общностни бележки.
Какво ще замени "фактчекинга"?
"TikTok има всичко и изведнъж Facebook си каза: "Защо ние да си спестяваме съдържание?". Така ще се спестят пари, най-вероятно част от тези процеси ще минат към AI (изкуствен интелект), който може да го прави, и то по-добре от някои трети страни. До този момент казусите бяха решавани от естествен интелект – когато видим език на омразата, нецензурно, обидно, заплашително съдържание, можехме да "репортваме". Колкото повече оплаквания има, толкова по-бързо човешкият фактор се включва, регионалните поддържащи фирми проверяват и връщат отговор дали ще има наказание, включително наказват за 24 часа, за 1 месец, за 6 месеца", обясни доц. Томс.
"AI също струва пари, но пък работи 24/7, 365 дни в годината и може по-стриктно да спазва правилата, защото човешкият фактор си е човешки фактор – може някой път да не се догледа, или да има други фактори около решението дали да се накаже някой", смята тя.
Още: Камен Алипиев: Махането на проверката на факти във Facebook прави нашата професия безсмислена
Снимка: Actualno.com
Още: Най-теглените мобилни приложения в България за 2024 г.: Изненадващ победител (СНИМКИ)
Използват ли се у нас социалните мрежи с политически цели?
"Това се случва в България от много години. Всички политически партии ги използват активно. Въпрос е на бюджет и на честност към избирателите. Някои се справят доста по-добре в TikTok, други разчитат на класическите дигитални медии, които обаче ги подвеждат, защото стават трудни за достигане - младите хора отиват в TikTok, в Instagram. Ще сме свидетели как подобни манипулации се използват много по-често в бъдеще. В Румъния е най-драстичният пример, но го видяхме още при Брекзит във Великобритания, в Испания, Малта и т.н. Трябва да се работи за медийна дигитална грамотност на хората, за да се ориентират как работят тези процеси на зловредно влияние, на чиста пропаганда", отговори експертът.
Още: ЕК настоява онлайн платформите да увеличат инвестициите в проверката на факти
"Жертва на подобни манипулации стават хората над 50-55 години. Те би трябвало да имат някаква опитност заради пропагандата по време социализма, но явно са го забравили. Бруталните заглавия с "бомба, шок, скандал, удивителни" – това е елементарният начин. Понякога статиите са замаскирани доста по-добре, често водят към ресурси извън конкретната статия", коментира тя.
Как да внимаваме с появилите се напоследък банкови "скамове" и на какво да не кликаме в интернет - гледайте във видеото.
Водещ: Мирослав Димитров
