Силвия Павлова е родена през 1979г. в София. Работи и живее в София. През 1998 г. Завършва Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“– София специалност” текстил и технология на облеклото”, а в последствие Нов Български Университет– специалност “ Театрално изкуство” с професионална квалификация- сценограф при проф. Невена Кавалджиева и доц. Зарко Узунов. Картините ѝ поразяват с цветове, форми и магнетизъм. Как се ражда цялата тази красота Силвия Павлова разказва в интервю за Actualno.com.
Как разбрахте, че сте влюбена в рисуването?
Историята на моето влюбване започна много отдавна, когато бях дете. Всъщност тайно подозирам, че е започнала много преди това още преди да сляза на земята. Дали е ген от моите родители художници или реализиран някакъв друг тип код не зная. Знам само, че от както се помня аз правя това, творя. В началото докато още не ходех на училище си играех с хартиените изрезки под бюрото на майка ми и ги превръщах в човечета, животни и пъзели. Творческата среда, в която съм отгледана ми е помогнала много да развия въображението и способностите си. Не знам как е дошло влюбването, но то е необикновено, защото остана, не отлетя като тези „обикновените“, а продължи през годините до днес с динамиката си, с позитивната си емоция, с ярките краски, без досада, посредственост и отегчение, само любов и отдаденост.
Откъде черпите вдъхновение?
Вдъхновението е особена работа. Като пчела, която лети над нови и нови полета и всяко ново цвете е едно ново предизвикателство, нов свят. Така и аз откривам светове от най – малките, обикновени и необикновени неща в ежедневието си. По улиците, в природата, в дрехите, в лицата на хората, в албумите, в шарения ми дом, в който са събрани спомени от пътувания и късчета от различни страни и култури: Африка, Индия, Япония, Европа. До индианския музикален инструмент стои чаша с лика на Адел Блох-Бауер. Върху албумите с фотографии от цял свят е седнал Тарас Булба. Над нефритената статуйка на Буда виси старо кандило, което си намерих в тревите около един изоставен манастир край София. Това е, както обичам да казвам - светът е голям и вдъхновение дебне отвсякъде.
Цветен ли е животът на художника?
Моят е цветен. Художникът, както аз си го представям, по природа е ярка и експресивна личност с богат вътрешен свят. Той е чувствителен и много емоционален човек, което предвещава бурни емоции, широка палитра от различни състояния и настроения и богата душевност. Той търси вдъхновението, търси ирационалното, търси магията. Животът на такъв човек, не може да бъде нито скучен, нито безцветен. Такъв би бил живота на художникът, който се е отказал да бъде художник. Който е предал таланта си и с това е предал Бог и себе си. Най – важното в съществуването на човека, аз мисля, че е това да откриеш таланта си, да усетиш кое е това нещо, за което си създаден, което ти дава най – голямо удовлетворение и смисъл. Много хора никога не го откриват, а това е тъжно и е престъпление. Аз вярвам, че поривът за създаване е вроден в нас, просто трябва да намерим подходящия начин да го изразим. Дали ще използваме молива за рисуване или за математически формули или като елемент от прототип на машина за производство на електроенергия, няма значение, ние сме създадени да създаваме.
Откъде черпите цветовете, има ли черно-бели моменти в творчеството Ви?
Имах няколко редки черно – бели моменти. За първия бях още незряла като художник и един ден искрено ме развълнува въпросът: Ако направя една картина на платно с маслени бои, в която да използвам само черно и бяло какво ще бъде това, живопис или графика? След години направих още два опита, но в тях изглеждаше, че залитам към стилистиката на японската рисунка и бързо се отказах. Сега обаче имам нов прилив на черно бели идеи и съвсем скоро ще започна работа по един нов проект за изложба, в който ще представя изцяло графично моят фигуратив, линия и детайл. Обичам предизвикателствата, които сама си отправям. Те ми помагат да развивам творчеството си и себе си по най – добрия за мен начин.
Зодия Скорпион – има ли значение?
Предполагам, че има някакво значение. Както всички знаем тази зодия се спряга най – вече с ярката сексуалност. Хората казват, че това личи в платната ми и че те за заредени с чувствителен еротичен заряд. Дори доц. Радослав Радев разгледа моето творчество в том втори на „ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕРОТИКА“, а един от галеристите, с които работя успешно през годините Красимира Алексиева веднъж написа за творбите ми „Една дълбинна еротика и поетика неуловимо, но сигурно плете невидима мрежа около зрителя и е невъзможно да останеш индиферентен пред феминисткия огнен копнеж на тези картини“. Зодия Скорпион притежава освен страст и дълбока аналитичност. Астрологът Биста Копанарова веднъж ми каза: Какво има през ноември? Трябва да ровиш в калата и шумата за да намериш нещо...“ Това предполагам има връзка с моето отношение към детайла в структурата на работата ми и в непрекъснатото разработване и доразработване на темите. Сара Бартлет казва, че основния стремеж на жената Скорпион е към власт, но не над околните, а над себе си. Затова и аз не се уморявам да се наблюдавам, анализирам и да развивам творчеството си. А колкото до страшния образ на Скорпион, той е най – пагубен за нас самите скорпиони, затова всеки ден благодаря за всичко, което имам и за хората около мен, които не ми позволяват да се закопавам в дупките си.
Образът на жената преобладава в изкуството Ви, защо?
Жената и природата винаги са били основните теми на художниците от хилядолетия. Може би заради разбирането за красотата, хармонията и божествения дар да създаваш живот. В моя живот женското присъствие винаги е преобладавало и съвсем естествено започнах и продължавам да го претворявам по всевъзможни начини. Жените ме вдъхновяват със своята загадъчност и динамичната смяна на настроенията. Чувствам ги близки и далечни едновременно, затова и творчеството ми е развито на базата на контрастите.
Копринени картини? Разкажете повече за тях…
Преди години ми предложиха да се включа в една поръчка на рисувани шалове за един дамски хор, като част от сценичното им облекло. Усещането за рисуването върху плат ми беше близко, тъй като съм завършила текстил в Националната Гимназия по приложни Изкуства в София. От тогава започнах да рисувам шалове. Идеята за картини дойде естествено. Отначало рисувах мои собствени картини, после ми дойде и музата да нарисувам мои версии на картини на световно известни творци, които харесвам като Густав Климт и Хундертвасер, които бяха добре оценени във Виена. Рисувала съм шалове и по Питер Брьогел и фламандска живопис от XVII век, но най-интересното предизвикателство беше преди няколко години. Тогава нарисувах върху копринен шал пластиката на Димитър Казаков „ Момиче от Божурище“ и още два по пластика на Валентин Старчев и по скулптурата „Обеца на ухото“ на Стефан Лютаков. От живописна картина да направиш шал е едно, но от бронзова пластика да направиш копринен шал е съвсем друго. Имах възможност да вложа повече от себе си и се получиха наистина интересни решения. Следва проект, който ще бъде реализиран тази година във Виена, където копринените картини ще се превърнат в дрехи.
Разгледайте някои от картините на Силвия Павлова в галерията ТУК
През март картините на Силвия Павлова може да бъдат видени в галерия „Маестро“ (ул. Цар Самуил, № 37) в София.
Интервю на Евгения Гигова
