За протестите на работещите в системата на МВР и проблеми при работата на пожарникари и полицаи решихме да се срещнем с председателя на Управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР Валентин Попов и неговия заместник Борис Прешелков.
В една от последните си позиции заявявате, че за пореден път в Министерството на вътрешните работи текат „частични“ реформи, които вредят на работата на служителите.
Валентин Попов: Това сме го заявявали нееднократно. До момента, въпреки твърденията на няколко бивши министри, цялостна реформа в МВР не е извършена, а то се нуждае точно от такава. До момента се правят някакви промени, наричани реформи, те са частични, на парче и на практика се отразяват зле на системата.
Като пример – в навечерието на професионалния празник на пожарникарите в България, можем да посочим как в България беше унищожена професията спасител. Спасителите бяха преквалифицирани в пожарникари и това е част от т.нар. реформа в МВР.
От нея става ясно и че българският пожарникар съвместява няколко функции в едно – шофьор, спасител, огнеборец. Понякога му се налага и да купува със собствени пари дори защитното си облекло.
Борис Прешелков: Има такива в Главната дирекция за пожарна безопасност и защита на населението – водач на специален автомобил, но той е и пожарникар или и спасител. На практика един служител извършва три функции. Това е много удобно за ръководството на Главната дирекция, но съвместяването на толкова длъжности е невъзможно. Това означава, че един водач на специален автомобил, който е обучаван за това, му се налага да смени колега-водач на специален автомобил, да влиза в пожара, да се качва на покриви. Такъв беше случаят в Бяла, където загина наш колега, водач на специален автомобил, на когото се наложи да гаси покрива. Напълно се отрича специализацията на хората, тоест тяхната квалификация става обширна като длъжности и те не могат да изпълняват тези длъжности качествено, едното винаги се отразява на другото.
А как се стигна до закриването на професията „спасител“ и сливането на длъжностите по този начин?
Борис Прешелков: Преди имаше във всяка една област спасителен отряд, като имаше и области с по 2 спасителни отряда – София-град, Благоевград. Но решиха, че ще ги намалят като брой и ще направят само 8 отряда в цялата страна, като един отряд обслужва няколко. Целта беше спасителите, които си остават след намаляването на щата, да отидат да работят като пожарникари и да попълнят празните щатове там. Така като цяло се намали бройката на самите отряди, получават се проблеми и с администрирането на този отряд, има проблеми с времето за реакция. Така спасителните дейности в страната се влошиха изключително много.
Един пример мога да дам – ТИР-ът, който висеше на „Витиня“. За да отиде колегата да окаже помощ на шофьора, е трябвало, понеже не е имало човек със съответната специализация на дежурство, трябваше да бъде взиман от вкъщи, да бъде оборудван и да бъде закаран на място.
А това може ли да се каже, че носи опасност и за самите пожарникари?
Борис Прешелков: Разбира се, няма как да не носи опасност, след като си квалифициран за една дейност, а ти се налага да изпълняваш и други дейности. Малко или много се увеличава рискът за теб, защото можеш да попаднеш в непозната ситуация.
Да не говорим за смесването и на хора, които са по-малко като бройка. Вече не може да се окаже адекватна помощ, всичко това увеличава риска за служителите.
Вие негодувате и срещу наредба, която регламентира едва трима служители на екипите, осъществяващи пожарогасителна и спасителна дейност, която на практика обаче не може да бъде приложена.
Валентин Попов: Ние негодуваме не толкова срещу самата наредба. Това че с наредба трябва да се регламентира минималния числен състав на пожарникари в екип – стана със Закона за МВР от 2014 г., главно по настояване на СФСМВР. Като трима души в екип пожарникари е санитарният минимум. Оттам-надолу ситуацията започва да става опасна за живота и здравето на пожарникарите и води до невъзможност да изпълняват задълженията си.
Наредбата беше издадена през 2015 г., но текстът в нея, който регламентира тези трима души, влезе в сила едва от 1 август тази година. Въпреки това – ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ не е в състояние да изпълни изискванията на този текст от нея. Като пример – в момента в България има около 40 участъкови служби за пожарна безопасност, като първо не всички щатове са заети, но дори и при пълно заети щатове – невъзможно е да се изпълни изискването на тази наредба. Не може да се покрие изискването за трима души в екип.
Подобна е и ситуацията в някои районни служби за пожарна безопасност. Минимумът от трима идва от там, че при влизане в горящ обект, елементарните изисквания за безопасни условия на труд изискват в него да влязат най-малко двама души. Влизането на един пожарникар в горящ обект го излага на голяма опасност. Дори тези трима души също са малко. Както посочихме, дори този минимум в момента ГДПБЗН не е в състояние да покрие. А Главната дирекция и Министерството имаха 2 години да направят нещо по въпроса, което значи, че са направили или нищо, или нещо крайно недостатъчно.
А това значи ли, че има цели райони в страната, в които може да се каже, че няма пожарна безопасност? При положение, че хората не достигат.
Валентин Попов: При това положение се налага наистина на колегите от ГДПБЗН да излизат на произшествие в състав на екипа, който пряко застрашава живота и здравето им. Нещо повече – имаме подозрения, че е възможно част от тези участъци, които са малки населени места, някои от тях да бъдат закрити, за да може да се попълни щата на друго място. Това вече ще означава, че има сериозни райони в страната, в които няма да има ефективна защита от пожари и бедствия, защото времето за реакция ще се увеличи много.
Как ще коментирате информацията, че минималният числен състав на екип пожарникари в цяла Европа, а и по цял свят, е четирима?
Борис Прешелков: Четирима човека в екип – това е именно съставът, който се изучава, който е описан в учебниците. Оптималният състав е шестима човека, но четирима се приема за минимален, за да могат да се изпълняват всички дейности. Ние говорим за санитарен минимум от трима човека в екип, който беше приет с тази наредба, но този минимум трябва да е четирима човека, както е в цивилизованите държави.
Съставът на един екип е: водач на специален автомобил, ръководител на екип и двама пожарникари. Това е минимумът. Така че те могат да изпълняват пълен обхват от дейностите, които се налагат, тоест – да бъдат самостоятелна единица, включително при влизане в задимена среда, където не само шофьорът да остане отвън, а и ръководителят на екипа, който да държи връзка с тях и да контролира действията на екипа.
Като пример за по-малко хора в екип мога да посоча действията, когато имаше изтичане на газ в Дулово. Тогава отидоха двама колеги, за да могат да спрат това изтичане. Наложи им се и на двамата да влязат в газовия облак и да спрат изтичането на газ. В този случай ако беше станало нещо, да се беше запалил газовия облак, на практика нямаше кой да им помогне на тези хора. Именно затова са поставени тези минимални изисквания и трябва да бъдат четирима човека.
Има даже по-голяма бройка. Да кажем в Холандия – първата кола, която отива на обекта, трябва да е от шестима човека, не от четирима. Така че това показва, че четирима човека могат да изпълняват работата си оптимално, за съжаление от финансови или други причини – тук се стигна до трима човека в екип.
Какво обаче е решението, за да се запълни съставът? Как можем да накараме хората да искат да станат пожарникари?
Валентин Попов: Проблемът не е, че хората не искат да стават пожарникари. Макар че вече и това ще ни се случи. Проблемът е първо действия на ръководството на ГДПБЗН в една крайно неправилна посока. Споменахме унищожаването на професията спасител.
Решението е едно единствено – увеличаване на щата на тази служба. Няма друг вариант, няма друг изход. До колко е привлекателна в момента професията пожарникар, както и полицай, след като стартовата заплата е от порядъка на една сума, срещу която малко трудно ще наемете в голям български град общ работник, смятайте за каква привлекателност можем да говорим. Това, все пак, особено пожарникарската професия, е често свързана с рискове за здравето и живота.
В писмата си до министъра вие настоявате и за увеличение на заплатите от 2018 г., като на няколко пъти имаше и протести с тези искания. Очаквате ли исканията ви да бъдат изпълнени, след като на няколко пъти министър Радев заяви, че това няма как да се случи скоро?
Валентин Попов: Корекция – не от 2018 г., а от 2016 г. От тази година също, а със задна дата – от миналата година. Министър Радев говори за увеличение на заплатите от 2018 г., ние настояваме за увеличение на заплатите със задна дата от 1 юли тази година. Тук въпросът би следвало да бъде разделен на две части.
Първата – да се зададе въпросът има ли такава възможност. Според министър Радев най-вероятно няма, според нас - със сигурност има. Финансовата възможност я има, защото не говорим за огромни, на фона на бюджета на МВР, суми.
Второ, непрекъснато получаваме информация, чрез медиите за излишъци в бюджета, като голяма част от тях са натрупани благодарение на борба с контрабандата, с разкриване на икономически престъпления, което е заслуга именно на МВР.
Ние твърдим, че на практика възможността съществува чисто финансово. Чисто технически може да стане най-малко по два начина – единият със закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет, като бъде увеличен бюджета на МВР – пак казвам, не говорим за огромни цифри. Втората възможност е част от този излишък, с постановление на Министерски съвет, да бъде насочен към увеличение на заплатите в МВР.
Третият отделен въпрос е съществува ли политическа воля за това. До момента нашият извод е, че няма такава.
През цялото време говорихте за увеличение на бюджета на МВР. Как мислите обаче, че това ще се приеме от обществото, при положение, че и лекари, и учители искат увеличение на възнагражденията, а на фона на това бюджетът на МВР никога не достига, въпреки че се увеличава всяка година?
Валентин Попов: Това наистина е много интересно. Щатът в МВР се свива през последните няколко години с повече от 25%. Бюджетът се увеличава, а заплатите стоят замразени. При положение, че огромна част от този бюджет, може би 80%-90% е в перото „персонал”. Не искам да коментирам заплатите на учители, лекари и други. Разбира се, хората са прави да искат достойно заплащане на своя труд. Ще отбележа само, че в последните 8-9 години средната заплата у нас се е увеличила с над 50%, минималната се е увеличила още повече, а заплатите в МВР са се увеличили с 15-20%. Това създава нетърпима ситуация, а е една от причините за демотивацията на служителите в системата, и една от причините за сриващия се престиж и привлекателност на професиите полицай и пожарникар. Страхуваме се, че ако ситуацията продължи да се влошава с такова темпо – кандидатите за работа в системата ще показват качества, които са недопустими за служители в МВР.
Преди малко споменахте, че не виждате политическа воля това да се промени. Протестите на полицаи и пожарникари не спират - какво следва? В един от предишните ни разговори заплашихте с протести по време на Българското председателство на Съвета на ЕС?
Валентин Попов: Силно се надявам да не се стигне до там, а единственият начин това да не се случи е да се изпълнят нашите искания. Надявам се да се промени ситуацията именно с политическата воля. Да се повишат заплатите в системата, да се направят няколко важни промени в действащия закон за МВР и да започне работа по проект за изцяло нов закон, който да влезе в парламента през следващата година.
На 12-ти този месец ще се състои заседание на Съвета за социално партньорство, не знам какво ще чуем там, но се надявам да има някакво сближаване на позициите на синдикати и министерство, но ако това не се случи – протестите ще продължат по-нататък през годината и със сигурност ще продължат по време на българското председателство.
