Г-жа Сатеник Зирекянц е съветник - консулски въпроси към посолството на Република Армения в България и временно изпълняващ длъжността посланик. С нея разговаряме за конфликта между Армения и Азербaйджан и дали има шанс скоро да бъде разрешен.
Г-жо Зирекянц, знаем, че в последно време ситуацията на арменско-азербайджанската граница е напрегната. Моля, запознайте нашите читатели с причините за конфликта?
Благодаря за възможността да представите позицията на Армения относно арменско-азербайджанския конфликт пред Actualno.com.
Мисля, че е невъзможно да се представи проблемът, без да се знае историята. Ето защо първо бих искала да направя кратък исторически преглед. Карабах (Арцах) е неразделна част от историческа Армения. Още през IX-VI век пр. н. е., те. в Урартийския период Арцах е известен с топонима Urtekhe-Urtekhin. В творбите на Страбон, Плиний Старши, Клавдий Птолемей, Плутарх, Дион Касий и други антични автори има споменавания за Арцах като част от Армения. Богатото историческо и културно наследство, съхранено по тези земи, е ярко доказателство за това.
Карабах е бил част от арменското царство Багратуни (9-11 век), а след това на арменското управление на Закаридите (12-13 век).
Преминавайки към по-съвременните, т.е. съветските времена, нека да кажа, че на 5 юли 1921 г. по искането на Москва и с пряката намеса на Сталин е взето решение за включването на Нагорни Карабах в рамките на Съветски Азербайджан и за създаване на автономен регион на тази територия. Така в Азербайджанска ССР се образува Нагорно-Карабахският автономен район, като 90% от населението му са арменци. Нещо повече, всичко е направено така, че автономната област да няма обща граница с Армения. Ръководството на Азербайджанската ССР редовно и последователно през изминалите години нарушава правата и интересите на арменското население в този регион. Провежда се видимо дискриминационна политика спрямо Нагорни Карабах. Затова и през съветския период арменците от Нагорни Карабах никога не се примиряват с насилствено наложеното им решение с Московския договор и десетилетия наред се борят за обединение отново с Майката-Родина. Така че териториалната цялост на Азербайджан днес няма нищо общо с Нагорни Карабах, който никога не е бил част от него. Там се проведе референдум за обявяване на независимост в духа на международното право и в съответствие с действащата тогава в Съветския съюз конституционно законодателна система.
Както знаем, конфликтът ескалира след разпадането на СССР. Моля, представете същността на конфликта, който избухна преди около 30 години.
Сатеник Зирекянц: Както правилно посочихте, конфликтът в Нагорни Карабах се възобнови през 1988 г., когато в отговор на искането на народа му за самоопределение, азербайджанските власти организираха кланета на арменското население и етнически прочиствания из целия Азербайджан.
На 10 декември 1991 г. народът на Нагорни Карабах чрез референдум утвърди независимостта на републиката, при пълно спазване както нормите на международното право, така и законите на тогавашния СССР. Така на територията на бившата Азербайджанска ССР бяха формирани две равнопоставени държавни формирования: Република Нагорни Карабах и Република Азербайджан. Трябва да се подчертае, че Нагорни Карабах никога не е бил част от независим Азербайджан и властта на Баку никога не се е разпростирала върху Карабах.
През май 1994 г. Азербайджан, Нагорни Карабах и Армения подписаха примирие, което, както всички виждаме, продължава и досега да се нарушава от азербайджанската страна.
Налице са ясни предложения за засилване на сигурността и доверието в региона, включително и увеличаване на броя на международните наблюдатели на място, постоянното им разполагане, установяване на директна комуникация, въвеждане на механизъм за разследване на предполагаемите нарушения на прекратяването на огъня и разширяване на мониторинга. Прилагането им може да помогне да се предотврати по-нататъшното възобновяване на ескалиращото напрежение.
Това са онези инструменти, които ще ни помогнат да контролираме режима на примирието. Но Азербайджан не е готов да приеме тези предложения - да въведе мерки, които ще изключат възможностите за нарушаване на стрелбата по буферната зона. Следователно е необходимо да се стигне до полето на разума, да се приемат тези предложения, да се работи с нас за укрепване на режима за прекратяване на огъня.
Арменската страна има договореност със съпредседателите на Минската група на ОССЕ, които са официалните посредници в карабахския конфликт, да се изпратят на място повече международни наблюдатели, които да създадат механизъм за разследване на нарушенията на примирието. Въпреки това Азербайджан отхвърли тези виждания за въвеждането на механизми за проверка, отсъствието на които допринася както за цивилните жертви, така и за отправяне на неоснователните обвинения.
Как избухнаха последните сблъсъци? Според вас към какво се стреми Азербайджан?
Преди избухването на тези сблъсъци през юли, от страна на военно-политическото ръководство на Азербайджан продължително бяха отправяни заплахи за война, за териториални и исторически претенции спрямо Армения, придружени с повдигнати оплаквания от дейността на международните посредници – съпредседателите на Минската група на ОССЕ.
На 12 юли тази година въоръжените сили на Азербайджан се опитаха да проникнат през арменската държавна граница. Повтарям, беше направен опит за преминаване на арменската държавна граница, атакувайки нашите гранични позиции по посока на арменските села, разположени там. След като тези опити решително бяха отблъснати от арменските въоръжени сили, те обстрелваха гражданското население и инфраструктурата. Азербайджан заплаши също, че ще удари атомната електроцентрала Мецамор, което е открито нарушаване на хуманитарния закон.
Посолството на Република Армения в Република България категорично осъжда опитите на Азербайджан да нахлуе в държавната граница на Армения, както и престъпното насочване на оръжие по гражданската инфраструктура и населението. Действията, проведени от Азербайджан по границата с Армения, са безпрецедентни след установяването на примирието. Ние категорично осъждаме и ядрените заплахи, отправени от Азербайджан. Като суверенна държава Република Армения има пълното право да защитава както своята територия, така и военните позиции на нея.
Според вас готова ли е Армения за прекратяване на огъня?
Преговорите за уреждането на конфликта се водят с посредничеството на съпредседателите в Минската група на ОССЕ (Русия, САЩ, Франция). За разлика от Азербайджан, Армения се съгласи с всички предложения на международните посредници за увеличаване на броя на наблюдателите на място и за засилване на примирието чрез въвеждане на механизми за разследване на нарушението му. Армения продължава да подкрепя както тези, така и други мерки за намаляване на риска от напрежение.
Армения продължава да се придържа към международното хуманитарно право, за да се изключи атакуването на гражданската инфраструктура, което никога не е било нашият метод за водене на война. Провокативните действия на азербайджанските въоръжени сили трябва категорично да бъдат осъдени. Армения не приема езика на заплахата и се застъпва изключително за мирното уреждане на проблема.
