Що е то фалшива новина и дезинформация? Какво означава да си дигитално грамотен и как да направим така, че да не се удавим в морето от информация, наречено интернет? И още – кои въпроси журналистите пропуснаха да зададат на щаба и уцели ли той най-добрия час за даване на брифинг? На тези и още въпроси, в интервю за БГНЕС, с типичния си шеговит стил отговаря създателят на пародийния сайт "Не!Новините" и основен автор в него - Самуил Петканов.
Здравей, Самуиле, темата, за която ще разговаряме е свързана с фалшивите новини. Що е то фалшива новина и какво е твоето определение за нея?
Терминът "фалшива новина" се наложи най-вече покрай изборите в Щатите и означава "информация, която не ми изнася". Информацията, която на някого не му изнася, бива определяна като фалшива новина. Тя може да е истина или не, няма никакво значение. Когато е в ущърб на нечии интереси, разбирания и усещане за света, то тя автоматично за него става фалшива новина.
Днес, когато има интернет, а една информация може да обиколи света за няколко секунди, все повече и повече наблягаме на това как фалшивите новини управляват живота ни. Хората вярват на това, което искат. Това е истинската демокрация. Фалшивите новини са в ежедневието ни, особено в условията на епидемия, в които се намираме в момента.
Читателите как могат да се предпазят от тях?
Единственият начин да се предпазите от фалшивите новини е да отидете високо в планината, да построите колиба, да се запасите с алкохол. Също така е добре да имате лък, с който да ловувате. По този начин ще се затворите от външния свят и сравнително малко фалшиви новини ще достигат до вас. По някое време обаче алкохолът и самотата също могат да създават фалшиви новини.
Да черпиш информация от интернет е като да пиеш вода от пожарен кран, каза преди време един журналист. Имаме ли необходимата медийна грамотност и давим ли се в морето от информация?
Информационното море, което представлява дигиталната среда, не е нещо много по-различно от това на останалите конвенционални медии. Напоследък те, защото се съревновават с интернет и бързината там, често прибягват до това да цитират статуси или пък някои непроверени неща. Журналистическите стандарти, колкото и произволни да са били те през годините, в момента са най-ниски именно заради търсенето на скорост, както и заради това, че сензационността продава най-много.
Защо толкова много хора, с добро образование и познания в редица области, се подвеждат по фалшиви новини и дори ги споделят в социалните мрежи?
Много хора, когато са експерти в дадена област, имат прекалено високо самочувствие. Получава се т. нар. ефект на Дънинг-Крюгер (бел. ред. - илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности). Той прави всекиго експерт в това, в което самият той вярва, независимо дали информацията е вярна, дали е подплатена с данни, както и дали самите данни са коректни.
Обречени сме да не знаем нищо в момент, в който имаме най-много информация.
Можем ли да наречем това професионално високомерие и ти професионално високомерен ли се в областта на медиите?
Аз съм нисокомерен, въпреки ръста си. Смятам, че всяко нещо, дори и емоционално да съм повярвал в него и да съм го прегърнал като идея, може да се окаже невярно. Надявам се все повече хора да разберат, че дори и да вярваш в нещо и да го намираш за 100% истина, пак може да се окаже лъжа. Затова трябва да приемаме всичко критично. Най-лесният пример е с илюзионист, който кара предмети да изчезват, но винаги зад сцената има някакъв трик или механизъм, който се е задействал. Очите ни обаче са видели нещо, което ни създава грешна представа и дори ни лъже.
Затова трябва да се опитаме да се съмняваме повече, дори и в нещата, в които вярваме. Нека се опитаме да помагаме в ситуация като тази на всички, които са най-засегнати и най-застрашени. Същевременно да се опитаме и да помагаме на управляващите и щаба да имат по-нормална информация и да боравят с нея по-грамотно, защото те често се подвеждат и то по доста нефелен начин, което е тъжно.
Четем все по-малко, все по-бързо и почти никога докрай. Защо?
Причината е в адски многото информация. Дори и сега, когато всички са вкъщи и се заканваха да изгледат всички възможни филми и да прочетат всички книги, нека се замислят колко филми изгледаха и колко книги прочетоха. Вече консумираме информация, както консумираме храна – бързо и без особена емоция и размисъл. Просто скачаме от следваща на следваща.
Защо нямаше представител на "Не!Новините" на брифингите на щаба, за да задава истински важните въпроси?
В самия щаб са представители на "Не!Новините". Аз съм ги назначил и съм ги изпратил там. Виждате, че населението, вече два месеца и няколко седмици отгоре, се забавлява изключително. Създаваме едно хубаво и позитивно настроение. Да, понякога е страшно, но пък понякога е смешно. Тази амалгама от емоции я подаряваме на цялото население.
Според теб, като медиен експерт, щабът успя ли да уцели оптималния час за даване на брифинг? Видяхме големи колебания – от 08:00 часа сутринта до 23:00 вечерта.
Аз се радвам, че брифингите са изненадващи. Тъкмо малко си се отпуснал и евентуално ще изгледаш цял филм, изведнъж всичко е прекъснато от щаба, който има информация за това, че повече няма да има брифинги. На следващия ден има още два брифинга за това, че всъщност предния ден не са се обяснили достатъчно добре защо няма да има брифинги.
Ако трябва с едно изречение да определиш медийната среда у нас, какво ще е то?
Каквото и да четете, четете "Не!Новините", някои по-неграмотно списани.
