Бюджет 2024 се превръща в още един инструмент за политическа реторика. Къде свършват финансовите доводи и къде започват политическите хватки? Отговорите на тези въпроси в Студио Actualno дадоха финансовият консултант д-р Пламен Иванов и икономистът и финансист Владимир Сиркаров.
Според тях проектът на финансовия министър Асен Василев не се различава особено от бюджет 2023, като се вижда трупане на дефицити и липса на реформи, по думите на Сиркаров. Д-р Иванов пък смята, че както вече е бил засегнат малкият бизнес, сега ще бъде засегнат и големият.
Още: Асен Василев за Бюджет 2024: Ръст на заплатите с 10% и инфлация 3%. ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ по-късно се разбраха за бюджета - четете тук.
Администрацията - болна тема
"Предложението обедини всички финансисти и икономисти, че са срещу него. Болната тема с администрацията е, че тя не се намалява като щат, а в същото време се увеличават разходите по нейните заплати. Идеята е тази администрация да повиши своята ефективност, а това не се вижда. Когато електронните услуги станат повече, персоналът ще е по-малък и така хората ще получават повече", обясни д-р Пламен Иванов.
Още: Сметките за заплати на чиновниците: Вървят милиарди необяснимо нагоре
Външният дълг
За следващите три години имаме дефицитно харчене, т.е. повечето разходи спрямо приходи ще се покриват с дълг. Миналата седмица бе пласиран 2,3 млрд. евро дълг на добри лихвени равнища в сравнение с Румъния и Унгария. "Но като цяло лихвените тежести са по-високи спрямо година и половина, две преди започване на активното повишаване на лихви. Така че оттук насетне ще увеличаваме дълга", смята Сиркаров. От Министерство на финансите (МФ) контрират, че дългът спрямо БВП остава на ниски нива. "За 2024 г. има 6,22 млрд. лв. фиксиран дефицит, плюс стари задължения – ще изтеглим дълг около 12 млрд. Ако тези разходи се инвестират в сериозни инфраструктурни проекти, работи се за чуждестранни инвестиции, това със сигурност ще доведе до икономически позитив, но когато основната част са за социални разходи, добавки, пенсии, не може да очакваме нужната добавена стойност", обясни той.
Д-р Пламен Иванов пък не може да си обясни как при икономика, която ще влезе в рецесия, МФ увеличава разходите: "Това е най-щедрият бюджет откъм разходи – 80 милиарда. А в приходите има неща, които не са сигурни. Пак са заложени пари от Плана за възстановяване, от таксата за руски газ, има заложен растеж на корпоративния данък (15%) на компании с над 750 млн. евро оборот. И през 2023 г. ги бяхме заложили тези милиарди, но те не дойдоха".
Още: Скок на минималната заплата и нов дълг: Къде сгреши държавата? (ВИДЕО)
Какво става с икономиката ни?
В бюджет 2024 е заложен 205,8 млрд. лв. очакван БВП (3,2% ръст). Чакаме месечната инфлация да е на минус, а тя върви нагоре, макар и с малко – 0,4% за октомври 2023. Според финансистите тук има много неизвестни, тъй като износът намалява, и вероятно има сериозен оптимизъм НАП да повиши още повече събираемостта.
По думи на Сиркаров - финансовият министър вероятно е заложил в бюджета нужните минимални критерии за влизане в еврозоната и опитва да напасне всичко спрямо тях.
Може ли да бъде ударен големият бизнес?
Д-р Иванов пък даде пример как първо финансовата политика на държавата е възпрепятствала малкия бизнес, а сега ще удари и големия. Той и преди е говорил по темата в Студио Actualno: Защо вдигането на минималната заплата повишава безработицата? Говори д-р Пламен Иванов (ВИДЕО)
"Проблемът с големия бизнес идва заради вдигането на максималния осигурителен доход от 3400 лв. до 3750 лв. "На практика, този, който се осигурява на 3400, както е до момента, е на светло. Това вдигане за един работодател означава между 7 и 8% чиста сума на месец. Ако той има 100 човека – смятайте какъв е разходът, който той трябва да даде на държавата, без да промени крайния си продукт. Така ти ограничаваш големия бизнес да търси нова реализация", каза финансистът.
Какви въпроси не се задават на финансовия министър, какво крие Асен Василев и каква точно е философията му - гледайте във видеото пълните анализи на двамата ни гости:
