Български ли е Паметникът на съветската армия (ПСА)? Трябваше ли да се демонтира, или беше правилно да остане издигнат в центъра на европейска София? Демонтажът на т.нар. МОЧА разпали политическите страсти, затова потърсихме друга перспектива - историческата. В Студио Actualno ни гостува проф. Даниела Колева – културолог, професор в катедра „История и теория на културата“ в Софийския университет.
Още: Обрат: Съдът нареди да се спре демонтажът на МОЧА
Историята на МОЧА
Широко известно е, че решението за ПСА е взето през 1949 г. от тогавашния Софийски градски народен съвет, доминиран от комунистите. Открит е през 1954, в навечерието на 10-годишнината от 9 септември. "Защо не е открит в навечерието на 9 май 1955 г., за да ознаменува 10-годишнината от края на Втората световна война в Европа, освобождението на Европа от „хитлеристкия ботуш“?", пита проф. Колева в контекста на аргументите на защитниците на монумента - те казват, че той символизира победата над фашизма.
По думите ѝ, тук не става дума за ролята на Съветската армия във Втората световна война в Европа, а идеята е да се ознаменува стъпването на тази армия на българска земя, наречено „второто освобождение“. "Това не е било освобождение, а окупация", казва тя.
Още: Интелектуалци: Който защитава комунистически монументи, застрашава сигурността на България
Загинали ли са при сражения в България съветски войници?
Било е предвидено до паметника да има костници на тленните останки на загиналите съветски воини, но те не са изградени просто защото кости не е имало - на българска територия не са се водили сражения. "Съветските войници, чиито тленни останки лежат на българска почва, са в Североизточна България – край Русе. Те са починали от рани, били са докарани тук ранени. Има на няколко места такива, загинали вследствие на злополуки", разказва проф. Колева.
И заявява категорично - ПСА в София не попада под действието на онези международни регулации, които регулират военните гробища.
Още: Мая Манолова: Областната управителка трябва да залепи и върне фигурите на ПСА
Има по-важни паметници
Войнишкият паметник на загиналите български воини във финалната фаза на Втората световна война (1942-45 г.) се намира в градинката до църквата „Света Троица“ – той е скромен и семпъл. "За пет години наблюдения пред ПСА срещах възрастни българи, които бяха дошли да почетат паметта на бащите си, загинали по време на Втората световна война. Питах ги: "Защо тук, а не на паметника на българските воини?", а те не знаеха, че има такъв паметник", споделя историкът.
"Този паметник би могъл да бъде незабележим, но не е. На 9 май той се превръща в център на една ритуалност – така той вече не стои там като нещо, което само свидетелства за миналото, той е там като едно оръжие в борбата за смисъл, в борбата за оценка на това минало. В момента в България, за разлика от Германия и Австрия, имаме един архипелаг от памети. Имаме поне два различни острова – травматичния и носталгичния спомен за комунизма, и между тях нямаме мост, нямаме диалог. Имаме вражда. Така паметникът е превърнат в средство в тази война за смисъл, война за памет. Той напомня за миналото, но напомня и че ние днес не можем да се справим с това минало и разчитаме на бъдещите поколения да го направят", казва проф. Даниела Колева.
Още: Ваня Григорова: Щяхме да управляваме 2 месеца с ПП-ДБ-СС, но дойде рязането на МОЧА (ВИДЕО)
Какво е мнението ѝ за демонтажа и къде трябва да бъдат преместени фигурите от МОЧА - гледайте във видеото:
