Роузи Блейк е прекарала студентските си години в писане на пантомими, базирани на класически произведения като „Вълшебникът от Оз“ и „Хари Потър“. Авторка е на награждавани кратки разкази, множество статии за дамски списания, както и ревюта на нови книги за Новелишъс. Сега на българския книжен пазар излиза книгата ѝ "Хюга Ваканция". Вижте интервю с авторката, предоставено от издателство "Хермес".
Опишете книгата си с 4 думи.
Искрено забавна (надявам се).
Кога и къде пишете?
Работата ми е свързана с писане, така че, когато имам крайни срокове, се налага да работя вечер. Но през уикендите и отпуските отделям време за романите си. Обикновено пиша сутрин и се опитвам да седна някъде, където има хубава гледка, или отивам в някое от близките кафенета, които обичам.
А какво обичате да правите, когато не пишете?
Аз съм ужасен, но в същото време много ентусиазиран художник и имам специална стая в дома си, която в момента е затрупана с бели платна. Намирам рисуването за много отпускащо и удовлетворяващо занимание и хубавото нещо при картините е, че можеш да ги довършиш за един ден, за разлика от романите.
Защо пишете книгите, които пишете?
За да избягам от реалността. Всъщност пиша книги в различни жанрове, както и кратки разкази. При разказите например ми харесва, че не е задължително да давам твърде много детайли и допълнителна информация. Мога да оставя читателя да запълни празните места, но пък трябва да включа интригуващ обрат. Романтичните комедии обаче са ми любими! Те ми дават извинение да изследвам всички забавни страни на живота: любовта, несполучливите срещи, красивите мъже...
Прекарали сте студентските си години в писане на пантомими, базирани на класически произведения като „Вълшебникът от Оз“ и „Хари Потър“. Можете ли да ни разкажете повече за това?
Аз никога не съм искала да бъда писател. Исках да бъда актриса. В университета бях избрана да играя Алиса в пантомима по мотиви от „Алиса в Страната на чудесата“ и оттам се вдъхнових да пиша пантомима. Проблемът беше, че не знаех как да създам кратък разказ, какво остава за 90-минутна пиеса. Но имах цялата лятна ваканция на разположение и бях решена да се науча.
Първо направих адаптация на „Вълшебникът от Оз“, което се оказа най-трудното, но и най-удовлетворяващото нещо, с което съм се захващала. Научих се как да изграждам герои, структура на сюжета, диалози. И се чувствах толкова горда, докато гледах как актьорите пресъздават написаното от мен.
Когато започнах да пиша първия си роман, вече знаех нещо много важно, което ми даваше сили да продължа – знаех, че съм способна да поема голям проект и да го доведа докрай. Знаех и колко прекрасно ще се чувствам, когато го завърша. Това ме мотивира да не се отказвам, защото бях уверена, че един ден ще довърша книгата. Подобна решителност и увереност са много важни, тъй като писането може да бъде много самотно и неблагодарно занимание, особено за начинаещи автори.
А какво бихте казали на хората, които тепърва тръгват по този път?
Спрете да се връщате назад и да поправяте черновата. Довършете я!
