Дениал Хасанович е режисьор и сценарист, роден през 1969 г. в град Тузла в бивша Югославия (днес Босна и Херцеговина). Учи режисура в Сараево. През 1994 г. се мести в Полша, за да продължи образованието си във филмовото училище в Лодз. Завършва през 1999 г. и получава награда за изгряващ талант от полската телевизия. Режисира първия си телевизионен филм "Писмото" през 2001 г. "Каталина" е дебютният му и дългоочакван пълнометражен филм.
Actualno.com разговаря с Дениал Хасанович, който е в България, за да представи филма "Каталина", който ще се включи в Балканския конкурс на 22-рия София Филм Фест. Вижте какво ни сподели режисьорът!
Израствате в бишва Югославия. Какви са спомените ви за киното във вашето детство?
Когато си дете не знаеш какво гледаш и защо го гледаш. Просто следиш какво гледат приятелите ти и се водиш по тях. Всъщност открих югославското кино много по-късно, когато напуснах страната. Може би най-впечатляващият филм за мен бе една лента от 60-те години на име "Черна вълна". Тогава имаше една група сръбски режисьори – Александър Петрович, Тоша Макавеевич, Живойн Павлович – техните филми са наистина впечатляващи и до ден днешен устояват проверката на времето.
По време на войната в Босна и Херцеговина (бел. ред. 1992-1995 г.) заминавате за Полша, за да продължите образованието си във филмовото училище в Лодз. Трудно ли е да се мисли за кино в такова размирно време?
Относно така наречените "размирни времена" - когато живееш в тях не мислиш за това, защото нямаш достатъчно отворено пространство в ума си, за да осъзнаеш какво се случва. Просто се опитваш да останеш нормален и се надяваш, че по-късно ще намериш начин да осмислиш момента. След като напусках страната не мислих изобщо за филми или за изкуството, по-скоро се опитвах да разбера кой съм аз, ето такива прости неща, въпроси, на които трябва сам да си отговориш, за да можеш да продължиш.
Главната героиня във филма ви е колумбийка, учи във Франция, а след това се озовава в Сараево. Вие също много години сте живели като имигрант. Това ли ви провокира да направите такъв филм?
Да, разбира се. По принцип, когато се опитваш да кажеш нещо търсиш свои собствени преживявания, които познаваш най-добре, защото когато говориш за тези моменти се чувстваш компетентен. Няма нижда да се страхуваш, да бъдеш честен. Разбира се, много от нещата, които се случват на главната героиня са се случвали на мен, на мои близки приятели. За да се справиш с тези истории, търсиш възможно най-добрия носител. Когато измислях персонажа си представях, че това трябва да бъде някой абсолютно чужд, чужденец, защото си мислех, че ако се занимаем с някой, който идва от съвсем различен свят, ще ни даде възможност да покаже този път как невинноста се превръща в самосъзнание.
Затова ли решихте Каталина да е колумбийка? Защото е твърде различна от европейците?
Точно така. Има и някои други особености. Факт е, че в Колумбия имат най-дълго протеклата гражданска война в света – 50 годишна. Хората в Колумбия са стигматизирани, белязани, заклемявани от други страни и култури, те много често са унижавани без да имат вина, Има още нещо – огромното изкуство, което идва от Колумбия. Казват, че колумбийския испански е най красивият испански на света. Така че всички тези елементи изиграха роля, за да направя своя избор. Освен това, когато учих имах един колега, който беше от там, така че имаше и някои лични връзки.
Каталина заминава за Сараево, за да търси материали от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Това политическо намигване ли е или е просто исторически фон?
Да, това беше фон, но в никакъв случай само това. Исках да покажа процеса на сблъсък между индивида и системата. Първата част на филма фокусира този сблъсък. Така, че по някакъв начин е фон, а от друга страна това е част от темата на филма. Когато историята тръгва в друга посока – за системата, за структуррата, за властта се измества към периферията, но в един момент тази сянка, тази периферия се препокрива отново. Така че по-натам, когато започваме да се задълбочаваме във вътрешния живот на персонажа, тази структура оказва влияние.
Как подбрахте актьорите?
Това беше един много дълъг процес. Свързах се с една компания в Богота. Изпратих им документи, а те избраха подбраха около 50 актриси, след това прекарах 10 дни с тях и това беше един процес на постоянен подбор, отстраняване. Накрая избрах Андреа, защото тя носеше в себе си тази много странна смесица от невинност и мъдрост.
Филмът е част от Балканския конкурс на София Филм Фест. Има ли общи специфики Балканското кино и може ли да се говори за монолитно такова?
Никога не съм мислил за това. Не знам, не съм търсил такива връзки, просто ги гледам. На някои от тях просто мога да реагирам емоционално, на други не, толкова е просто. В петък гледах "Възвишение", доста е забавен. Хареса ми.
Какви са очакванията ви от България?
Срещнах се с някои чудесни хора от различни страни. Като изключим срещите с публиката, най-интересното на фестивалите е са общуваш с толкова много хора, това не ти се случва в обикновения живот.
Интервю на Милена Славкова
